Page 112 - Svetilnik_25

110

конкретни черти на съответните изображения. В няколко изображения на танцуващия Шива,
въз основа на които е разработен образът на Натараджа, са включени фигурите на пазителите
на посоките дикпала (dikpāla). Ранен пример с пълна група пазители на посоките е от Елора,
датиращ около седми век. На изображението дикпала се покланят пред Шива, което подчер-
тава контрола на Шива върху посоките на света, върху пространството. В такива пана изобра-
жението на господаря на танца има четири или осем ръце, като и двата броя съответстват на
класификациите на посоките. 19
Най-важната характеристика на изображенията на Натараджа (вж. Илюстрации 1 и 2)
е стойката на Шива, стъпил на леко свития си десен крак на гърба на фигура на джудже и
кръстосвайки напречно свития си ляв крак отляво надясно. Напречното положение на крака е
характерна особеност в изображението на Натараджа. Тази поза включва елемент на усукване
и по този начин предполага подразбиращо се завъртане на Шива надясно. Не само повдигна-
тият крак, готов да даде импулс за пирует, но и летящите пояси и кичури на Шива предполагат
въртящ се танц. Въртенето има и концептуално значение и може да бъде възприето като една
от „мистериите“ в образа на Натараджа. В Чидамбарамахатмя (Cidambaramāhātmya) пре-
пратките към времето и пространството са умело вплетени – кичурите коса на Натараджа са
описани като достигащи до покрайнините на вселената (XIII.46) и неговият танц е изобразен
като предотвратяване на края на времето (XIII.48). 20
Това, че Натараджа гледа на юг, може да загатва, за отношението и превъзходството на
Натараджа над бога на смъртта Яма (или „Кала“ – „Време/Смърт“), защото богът на смъртта е
господарят на посоката юг. Отношението към Яма (или Кала) всъщност може да помогне да се
обясни повдигнатата поза на крака – в повечето изображения и редица текстове Шива използ-
ва левия си крак, за да победи и убие Яма (Илюстрация 3).
Борбата е малко парадоксална, тъй като самият Шива се счита за въплъщение на времето,
нещо като по-висш бог Яма. В историята Яма идва да отведе младия Маркандея, пламенен
поклонник на Шива. Когато убива Яма, Шива става Калантака – „Смъртта на времето“ или
21
„Смъртта на смъртта“.
Шива като Калантака (Илюстрация 3) винаги е четирирък, но разположението на ръцете
и атрибутите му не приличат на тези на Натараджа от Чидамбарам. Въпреки това джуджето
Апасмара (аpasmāra букв. „епилепсия“, „болест“, „забрава“) вероятно замества Яма/Кала, тъй
като последният не е подходящ като част от икона, предназначена за поклонение. Змията в ръ-

Илюстрация 3. Шива като Калантака – „смърт
на времето“, XI в. Левият крак на Калантака е
Илюстрация 1. Шива Натараджа от Тамил Илюстрация 2. Шива Натараджа, Чидамбарам, повдигнат, готов да нанесе на Яма – бога на
наду, династия Чола (X – XI в.) храм Раджараджешвара, от началото на XI в смъртта, последния удар

19 Kaimal 1999, Wessels-Mevissen 2012.
20 Coomaraswamy 1918, Smith 1989.
21 Историята е разказана по-подробно в подглава „Великото време“ на глава 4.