Page 109 - Svetilnik_25

107
Предговор

Когато за пръв път реших да изследвам темата за времето в Древна Индия, силно ме заин-
тересува как усещането за време се разглежда в Йогасутра на Патанджали. Разгледах сутрите,
които се занимават с този въпрос, както и коментарите към тях. Това, което силно ме порази
беше дълбочината, с която древните индоарии описват и анализират своите преживявания.
В следващо изследване се спрях на някои схващания за паметта в будизма. Интересно ми
беше как се обвързват представите за паметта и аза и не-аза в някои направления на будизма.
Бидейки във времето, ние побираме времето в паметта си и тази памет или причинно-след-
ствено подредени преживявания, поток, продължава да създава света във всеки миг, дори
когато представите за аз и свят избледнеят. Защо в будизма се отрича съществуването на един
постоянен аз, на непроменлива същност, а нейните впечатления се схващат като реални? Защо
миговете нямат продължителност, но общочовешката представа е друга. Оставяйки настрана
тези въпроси, обвързани с по-късни текстове и учения, реших да изследвам на каква основа са
изградени тези представи, като се задълбочих в по-древната ведическа литература. В няколко
поредни изследвания се съсредоточих върху представите за времето в най-древните запазени
текстове на Ведите, Брахманите, Араняките, Упанишадите и Махабхарата, като се опитах да
съвместя космогоничните и митологичните представи, обвързани с темата за времето. Поня-
кога тези представи ми се струваха доста подобни на нашите съвременни представи. Понякога
ми беше трудно да намеря аналог в собствените си представи за времето. Някои от образите на
вплитането на пространството и времето се оказваха удивително сложни и пъстри.
Гергана Русева

1. Времето както се разкрива в езика

.... Често (вероятно винаги), изхождайки от собствените си представи, заложени тъй надъл-
боко, че дори не ги забелязваме, камо ли да осъзнаваме механизма на асимилирането на света
посредством тях, ние разглеждаме друга, различна от нашата култура именно през/чрез тези
представи. Това е разбираемо, защото нямаме други, а трябва да използваме концепти, схеми,
механизми, чрез които да „усвоим“, „разберем“, „осъзнаем“ другото. Ние дори не знаем до
каква степен то е друго, дали не е като нашето собствено виждане, но облечено просто в други
думи. Не знаем на кой етап от проекцията свят/аз – възприемане – преживяване – осмисляне –
концептуализация – представяне – именуване процесите се различават за нас и за носителите
на другата култура. Понякога се налага да изоставим собствените си представи, за да направим
проникване в другото, в различното. Понякога модифицираме представите си посредством
чуждите или пък обясняваме чуждите въз основа на собствената си логика и собствените си
представи, като казваме, че повечето от когнитивните процеси и техните представяния са уни-
версални, общовалидни за всички.
За да илюстрирам разликите в схващанията за времето (и не само), както и опитите ни да
ги разберем и осъзнаем „отвътре“ или както казва Михаел Вицел „да вникнем във ведическия
1
ум“, ще разгледам по-подробно някои когнитивни метафори, изобразяващи когнитивната
област ВРЕМЕ в когнитивната област ПРОСТРАНСТВО, или по-скоро (какъвто е случаят
със санскрит и ведийски) вплитащи ВРЕМЕ и ПРОСТРАНСТВО. Ще се възползвам от добре
разработените апарат и методология на когнитивната лингвистика и по-специално от множе-
2
ството изследвания, свързани с описание и анализ на пространствени когнитивни метафори
за изразяване на времето в различни езици. 3

1 Witzel 1996: 13.
2 Вж. например Lakoff 1987, Lakoff, Johnson 1980, 1999, 2003[1980].
3 Настоящата глава представлява допълнена и разширена версия на публикуваното вече изследване Ruseva, Gergana. 2022. “Look
Ahead in the Past, Look Back in the Future”: TIME IS SPACE Metaphors in Sanskrit. Bagasheva, A., N. Tincheva (eds.). Figurativity
across Domains, Modalities and Research Practices. Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing, 242–270.