Page 111 - Svetilnik_25

109

свята, динамичната, леко усукана поза – цикличния характер на времето. Така Шива се явява в
изображенията и бог на посоките, т.е. на пространството, и на времето (наречен е Махакала –
великото време), бог на прехода, или като бог на всичко – самият свят, който е един постоянен
преход – силно неравновесен – между отделни съществувания във времето и между отделни
нива на съществуването. Динамичното присъствие обединява мит и движение, за да внуши
безвремие, безпространственост, висша/трансцендентна отвъдна форма (парарупа, parārūpa).
„Самото време се абсорбира в и се носи от движението на образа на Шива Натараджа. Негово-
то тяло танцува потока на времето и всичко, което той носи, създава, променя и поглъща. Тези
образи са далеч от това да показват само една фаза на танца или само един миг от времето.
Танцът в тях е състояние и предполага пълнотата на потока на времето…“
9
Още в текстовете на Махабхарата и класическия хиндуизъм Шива е наричан Кала (Kāla)
„Време“ или Махакала (Mahākāla) „Великото време“. В образа си на Танцуващия Шива той се
превръща в едно от най-значимите въплъщения на времето. Често е изобразяван танцуващ и
е наречен и Натараджа или Натеша (Naţarāja, Naţeśa) „Господаря на танца“ . Според Ананда
10
Кумарасвами танцът му символизира петте вселенски действия: sriȘţi ‘съзидание’, sthiti ‘запаз-
ване’, samhāra ‘разрушение’, tirobhāva ‘забулване’, ‘изчезване’ и anugraha ‘освобождение’. 11
Има няколко основни разновидности на танца на Шива. Първата е описана в Шивапра-
12
дошастотра като вечерен танц в Хималаите с божествен хор по следния начин: „Поставяйки
Майката на трите свята на златен трон, обсипан със скъпоценни камъни, Шулапани танцува
13
по височините на Каиласа и всички богове се събират около Него: Сарасвати свири на вина,
Индра на флейта, Брахман държи поддържащите такта цимбали, Лакшми започва песен,
Вишну свири на барабан и всички богове стоят наоколо: всички гандхарва, якша, патага,
урага, суддха, садхя, видядхари, амара, апсарас и всички същества, живеещи в трите свята, се
14
събират там, за да станат свидетели на небесния танц и да чуят музиката на божествения хор
в часа на здрача.“ В изображенията на този танц Шива е с две ръце и действа съгласувано с
15
боговете.
Втори добре известен танц на Шива се нарича тандава и отразява разрушителния аспект
на Шива като Бхайрава или Вирабхадра. Извършва се на места за кремация, където често се
намира Шива. Представяния на този танц се срещат често в Елора, Елефанта, а също и в Бху-
ванешвара. Според Кумарасвами танцът тандава е по произход танц на предарийско божест-
во, полубог, полудемон. 16
Трети танц се нарича наданта и е представен от Натараджа пред събранието в златната
зала на Чидамбарам или Тилай в Южна Индия, центърът на Вселената. Този танц на Шива в
17
Чидамбарам или Тилай формира мотива на южноиндийските бронзови статуи на Шива Ната-
раджа, господаря на танца. 18
Има и друг благотворен вид танц – шивалила, който разиграва сватбата на Шива и Парва-
ти. Този вид танц е описан в Шива пурана и Линга пурана.
Всъщност общоприет факт е, че присъщият заплашителен аспект като цяло характеризира
танца на Шива. Самият Шива обикновено се нарича „Разрушителят“ сред троицата на висшите
богове Брахман, Вишну и Шива. Съществува и известна, много ранна връзка с отрицателно на-
товарена концепция за „Време“, разрушителната сила, която Шива въплъщава като Кала (kāla
„време“) или Махакала (mahākāla „великото време“).
И двата аспекта – на времето и на пространството, могат да бъдат открити в няколко

9 Zimmer 1933: 38. Вж. също задълбоченото изследване по темата на Wessels-Mevissen 2012.
10 Wessels-Mevissen 2012.
11 Coomaraswamy 1918: 60. Вж. също Kramrisch 1981: 265–ч278, 439–442.
12 По-подробно вж. Coomaraswamy 1918: 2, Smith 1989, Kaimal 1999, Wessels-Mevissen 2012.
13 Букв. „Носещ тризъбец в ръка“ – епитет на Шива.
14 Полубожествени и божествени раси, обитаващи подземния свят, междинното въздушно пространство или небесата.
15 Coomaraswamy 1918: 2. Вж. също Smith 1989.
16 Coomaraswamy 1918: 2.
17 Вж. Michell, Peterson 2010.
18 По-подробно вж. Coomaraswamy 1918: 2, Kramrisch 1981: 439–442, Kaimal 1999, Wessels-Mevissen 2012.