Page 96 - Svetilnik_13

94

Холистичният образователен

проект Вишва Бхарати
на Рабиндранат Тагор 1

доц. д-р Милена Братоева

е по-актуален от всякога. Аулата
на Софийския университет, мисля, е
­­ помним част от образователните
най-подходящото място да си при-
му идеи, осъществени в пионерския
му културно-образователен проект
Шантиникетан и по-конкретно в уни-
верситета Вишва Бхарати, чиято
дейност стартира през далечната
1921 г. Показателни за непреходна-
та значимост на този културно-об-
разователен център са думите на
министър-председателя на Р Индия,
д-р Манмохан Снигх, който в речта
си на 7 май т. г., на рождения ден на
Тагор, с която постави началото на
официалните чествания на юбилея в
Определено може да се каже, че Индия, заяви, че с финансовата под-
отбелязването на 150-годишнината крепа на индийското правителство
от рождението на Рабиндранат Та- Вишва Бхарати трябва да бъде пре-
гор е едно от най-знаменателните върнат в „перла в короната на ака-
културни събития на 2011 г. не само демичния свят“.
за Индия, но и за много страни в це- Идеалът на Тагор за съвременно
лия свят. И нашето тържество днес и пълноценно образование е закоди-
е част от този всеобщ празник на ран още в древната мисъл от сан-
мъдростта и красотата, чието скритската литература, която
въплъщение е творчеството на ве- той избира за мото на университе-
ликия бенгалец. В Европа, а и в целия та – „където целият свят се сбира
свят Тагор е познат и почитан преди в едно гнездо“ (ятра вишвам бхава-
всичко като поет, драматург, музи- ти еканидам); тоест неговият Уни-
кант и философ, като първия творец верситет е замислен като обител
от Азия, удостоен с Нобелова на- на знанието, „където светът няма
града. Приносът му към индийската да бъде разделян на части от тес-
и световната култура обаче има и ни местни стени“, ако се позова на
още едно измерение, което неволно собствените думи на Тагор от една
оставяме на по-заден план, попадна- негова поема.
ли в плен на омайната му и мъдра пое- В устава на Вишва Бхарати е за-
зия. А това е неговата педагогическа писано, че това е едно „индийско, из-
философия, идеалът му за съвърше- точно и глобално културно средище“,
на образователна система, който което дава среща на Изтока и Запа-
според скромното ми мнение днес да и което „чрез свободния обмен

1 Слово, произнесено на организираното от Клуб „Приятели на Индия“ тържестве-
но честване на 150-годишнината на Рабиндранат Тагор в Аулата на Софийския уни-
верситет на 11 май 2011 г.