Page 105 - Svetilnik_25
P. 105

103

           ство (bodhisattva) в махаянския будизъзъм. Светилник. София: Изд. „Балкани“, Клуб прияте-
           ли на Индия.
              Бртаоева, Милена, 2001.  Легенда за Шунахшепа. (превод от санскрит). Непознатият
           Изток. Сборник поезия и проза. София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“.
              Бртаоева, Милена, 2001. Да нагазим в синьото езеро на Камлешвар. Предговор към сб. „Си-
           ньото езеро“. Избрани разкази на Камлешвар. София: Индологическа фондация „Изток-Запад“.
              Бртаоева, Милена, 2000. Прасад, Джайшанкар „Светилникът на Чампа“. Превод от хинди
           в сб. „Храм от светлина“. София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“.
              Бртаоева, Милена, 2000. Прасад – творец, скроен по мярката на Космоса. В сб. „Храм от
           светлина“, София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“.
              Бртаоева, Милена, 1999. За Rasa (Natyasastra VI): Древноиндийското учение за същността
           на естетическото преживяване. Везни, IX, 10 (1999), 42–52.
              Бртаоева, Милена. 1998.  Муктибодх, Гаджанан Мадхав. „В мрака“. Превод от хинди в сб.
           „Паунови пера“. Индийска поезия и проза. София: Албатрос.
              Бртаоева, Милена, 1998. Бхартрихари. Из „Шатакатраям“. Превод от санскрит в сб. „Пау-
           нови пера“. Индийска поезия и проза, София: Албатрос.
              Бртаоева, Милена, 1998. Джагури, Лиладхар. „Добрият поет и добрият стих“. Превод от
           хинди в сп. „Пламък“. Месечно списание за литература, изкуство и публицистика, XLII, 5–6
           (1998), София: Издателска къща „Списание Пламък“.
              Bratoeva, Milena, 1998. Haribhattas Sasajataka (“Legende von dem Hasen”) – ein meisterhaftes
           Werk des frühen Campu-Stils. Philologically Minded. Selected Publicatios by Members of the Faculty
           of Classical and Modern Philology. Sofia: Sofia University “St. Kliment Ohridski”, 103–132.
              Бртаоева, Милена. 1997. Санскритската джатака като продукт на махаянския будизъм.
           (въз основа на „Джатакамала” на Харибхатта). Летература=Lettre Intrenationale, 17 (1997),
           42–43.
              Бртаоева, Милена, 1997. Опит за прочит на една санскритска джатака чрез категориите на
           учението за Раса. Индия в българската наука. Доклади и съобщения от научната конферен-
           ция, посветена на 50-годишнината от Независимостта на Индия, Фол, A. Беливанова,  и др.
           (ред.). София: Албатрос, 220–225.
              Бртаоева, Милена, 1996.  Концепцията за конвергенцията художествен текст-реципиент в
           традиционната индийска поетика. Филология, 29 (1996), 16–29.
              Бртаоева, Милена, 1994. Основни моделиращи опозиции в поемата „В мрака“ на Гаджа-
           нан Мадхав Муктибодх. От Двуречието до Китай [Сб. ст.] Серия Oriens: Библиотека Изто-
           коведски изследвания. Диана Димитрова и др. (ред.) , София: Университетско издателство
           „Св. Климент Охридски“, 52–66.
              Бртаоева, Милена, 1993. Малланага Ватсяяна. „Кама Сутра“ (с пълния коментар на
           Яшодхара „Джаямангала“). Превод от немски Чанна Янкова, Милена Братоева и др., Плевен:
           Евразия-Абагар.

                         Доклади на научни конференции, публични лекции и участия
                                     в научно-популярни предавания:

              Братоева, Милена, 2022. Едновременно тук и там: темата за „преведените хора“ в романа
           на Джумпа Лахири Името, Доклад на международната конференция Crossing Boundaries:
           Rethinking the Humanities Across Disciplines, организирана от катедрата по Англицистика и
           Американистика, посветена на 60-годишния юбилей на порф. Д-р Mадлен Данова, 2-4 декем-
           ври 2022, СУ „Св. Климент Охридски“.
              Братоева, Милена, 2022. NirvāņadīkȘā: за употребата на мандалата в шиваитските ритуали
           по инициация, доклад на конференция „Изтокознанието – традиции и съвременност“. Меж-
           дународна конференция в памет на проф. дфн Александър Федотов, 15–16 декември, 2022,
           СУ „Св. Климент Охридски“.
   100   101   102   103   104   105   106   107   108   109   110