Page 113 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB

111
Чувство 2 и спокойно да си спя,
или под плътната му сянка
То по пътя мe възспира, просто да си мисля и седя?
препъва ме да продължа
или високо да се изкача Вечно друга да съм.
и ме тласка плахо да се подчиня. Или на друго място:
разтреперена от студ,
Защо не се заема да го опозная, върху мрачни руини,
да проникна в него върху скала, над пропаст,
или пък да го пусна над разбушувана река.
в тъмна пропаст, Или разпиляна
в морски дълбини, от ветрове бодливи
та от слуха и погледа ми под врящото небе.
да потъне, На безвремието в мига
да ме не докосне вече безмислено е всичко,
и отново изтерзае. което е.

Нима ще ме прониже и тогаз Защо, което не е,
зъзнеща да ме разтърси, е копнеж и въжделение,
или с някаква отверка намерение или боготворение?
ще развие мойте хлабини? Колко епитета са прибавени
към колко съществителни
Но, ако то си все отива и завръща, за да изразят това,
макар понякога нечуто, което не е.
несъзряно, недокоснато,
ако все си шумоли дълбоко в мен, И като част от живота,
защо не го оставя на спокойствие? с пречистени ръце
Защо от тази бъркотия наричаме с разни имена
на иди си и ела си това, което не е.
и мен и него не спася? И се рушим.
Унищожаваме
Чувство за живот. и нас,
То проблясва и другите,
и пулсира, дори народи,
свива се и рода човешки.
и се разстила,
и пак трепти всред синева, И после кой, както иска,
потеглило на път. със смисъл изпълва,
с име нарича,
Което не е лъжа или истина,
и, както поиска,
примъква истории,
Защо все не искам векове и властелини,
да съм и всяко празно място
това, което всъщност сякаш е в очакване
съм? на свойто име.
Или пък мога да съм?
Бързо и внезапно,
Защо не мога в тази надпревара
със завивка мека все някой ще даде,
да се загърна с живота а защо пък не и ние,