Page 111 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB
P. 111
109
„Не!“ – помисли си тя – не бива да се На брега на реката
връща
в прахта
с обрулените цветя и листа! Току подадох ръка
и пръстите ми обгоряха.
В простора дълбоко дъх си пое Попитах: „Ти кой си?“
и с облаците се сля. „Огънят!“ – обгърна ме и отвърна.
Изумително изглеждаше земята,
от тези висини Кураж събрах:
притегляше я към себе си „Ще си поиграя с огъня!“
силното ѝ очарование,
ароматното ѝ дихание…. На слънце блещукат всички неща,
само светлината на лампата
Това бе този най-крехък миг на слънце се вижда едва-едва.
на тръпката –
неукротимият копнеж на една капка, Понякога се плаша
която на върха на екстаза трепти, от своя си огън,
през облаците да се изтърколи, че страхът нещо външно не е,
да целуне още веднъж земята си а вътре в нас тлее.
като я погълне в дълбоката си прегръдка!
В огъня хляб се пече,
в огъня глинени играчки изпичаме.
Вкусът на водата Огънят обеща –
„Пак ще се срещнем
на брега на реката!“
Изпъчва се солта и казва – Всяка вечер
„Аз значи съм солта! чака огънят
Никога възгледа си не меня.“ на брега на реката.
И се разтваря във водата.
Важно казва захарта – Превод от хинди: Милена Братоева
„Аз пък съм сладостта!
И винаги ще си остана сладка.“
И се разтваря във водата.
По същия начин гордо се самоизтъква
всеки вкус –
кисело, горчиво, лютиво, тръпчиво….
и се разтваря във водата. Poetry by Kunwar Narain
Водата казва – „Животът съм аз,
за всеки вкус има място в мен,
да посреднича имам способността, Four poems – Amaratva se thakā ākāś,
спойка съм аз между различията. Pānī kī pyās, Pānī kā svād, and Nadī ke kināre,
Носят се теченията ми – оформени, без- by prominent Hindi writer Kunwar Narain
формени, обезформени – translated into Bulgarian by Indologist Prof. Dr
културата сливат в едно. Milena Bratoeva.
