Page 117 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB
P. 117

115

           живото тяло, те са свързани с различни про-  са търсили безсмъртие посредством различни
           явления на дъха и на кислородната обмяна,   медитации и екстатични техники, измежду
           но и с определени видове движения в тялото   които и контрол и задържане на дишането.
           – ветровете са тези, които осъществяват всич-  Жизненият дъх прана е и принцип на
           ки движения в тялото. Така, от една страна,   живота, той е тясно свързан с дъха, а оттам с
           са различните дихания: прана – „вдишване“,   всички живителни елементи. Той е нещо, кое-
           апана – „издишване“, вяна – „разпръснатият   то е изпълнено с живот, с дъх и жизненост – т.
           дъх“, или дъхът, който циркулира из тялото и   е. той е и съществото, и жизненият принцип,
           осъществява вътрешните функции, самана –   който сам по себе си не е жив, но съживява
           „пълният дъх“, или дъхът, който остава след   като вятъра. Неодушевените същини също
           вдишването и издишването и се схваща като   имат свой жизнен принцип, така че прана
           осъществяващ храносмилането, и удана –    се разпростира към растенията и дори към
           „насоченият нагоре дъх“, а от друга – предста-  неживите същини – вятърът съживява всич-
           вят всички телесни функции. Понякога броят   ко. Този жизнен принцип се определя като
           им не е пет, а седем, съответстващ на броя на   част от живото същество и е в тясна връзка
           отворите на главата – две очи, две уши, две   с другите части от съществото, осъществява
           ноздри и една уста. Понякога са хиляда и се   връзката между частите на съществото, както
           съдържат в „непобедимия“ амулет, понякога   и връзката на съществото със света, с космо-
           изобщо не се посочва броят им.            са; прана се разполага в съществото. Когато
              Така в Атхарваведа телесните ветрове или   прана излезе, съществото умира. Посред-
           дихания са разглеждани най-вече от гледна   ством метонимия от значението „съдържа-
           точка на функциите им, след като влязат в   ние“ се развива значението „съдържател“ или
           тялото, като методът на изследването е преди   в случая „живо същество“. По тази линия има
           всичко емпиричен и интуитивен. Не е предло-  и връзка с храната – храната влиза в тялото
           жена систематизация на процеса на дишане-  и го изпълва с живот, жизненият принцип се
           то, но все пак са положени основите за теори-  подразбира като нещо физическо, свързано с
           тическото развитие на медицинската наука.   човешкото тяло, свързано и с всички живи-
           Изложеното детайлно разбиране на процеса   телни елементи (които обаче може и да не са
           на дишане е в тясна връзка с практиките на   живи), в тази връзка храненето също се счита
           древните индийски аскети, които са използва-  за приношение, а храната може да се счита и
           ли различни дихателни техники в медитаци-  за „есенция“ на приношението. И така от зна-
           ята за постигане на по-успокоени състояния   чението: „това, което изпълва с живот – дъх“,
           на съзнанието, ума и тялото. В стиховете на   се развива значението „това, което е пълно с
           АВ дъхът прана се ражда от атман (душата,   живот“, „живо същество“ – промяната съдър-
           духа), единствената безсмъртна част от чове-  жаемо-съдържател е едно от най-честотните
           ка. Речта в своята персонифицирана форма   случаи на семантична промяна чрез метони-
           Вач (Vāc) осигурява дъха, така че рецитира-  мия (Orqueda, 2015).
           щият придобива способността да удължава      Дъхът прана е и в пряка връзка със
           дъха си, което засилва и напева или мантрата   смъртта – той е това, което се слива с вятъра
           брахман (bráhman) (Blezer, 1992; Zysk, 1993).   при смъртта, това, което напуска тялото при
           Аскетите вратя (vrātya) се казва, че живеят   смъртта. На български език казваме за умрял
           само от дъха си и могат да удължават дъха   човек „издъхна“, което означава, че послед-
           си – това е форма на контрол на дишането   ният дъх вече го е напуснал. Това отделяне от
           или пранаяма (prāṇayama). Част от техните   тялото може да се разбира или като изчезване
           дихателни практики демонстрират сложния   на дъха и сливането му с вятъра, или като
           процес по интериоризация на ритуала. А това   отделяне на частта от индивида – дъхът, или
           от своя страна води до каталог от дихания,   духът, който оцелява при смъртта под различ-
           свързани с различните съществуващи в риту-  ни форми – слива се с вятъра (като принцип
           ала категории и терминологии. Така доктри-  на движението), или достига слънцето, или
           ната за телесните ветрове се е зародила и е   се ражда с дъжда в растенията. Посредством
           битувала преди всичко сред аскетите, които   храната, която съдържа живота или дъха, дъ-
   112   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122