Page 112 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB
P. 112

110
                                      Сушъм Беди



                                                                          Габриела Николаева

                                                   Сушъм Беди (1945–2020) е родена във
                                                Фирозпур, щата Панджаб, Индия. Завършва
                                                Делхийския и Пенджабския университети.
                                                Прави докторантура върху съвременната дра-
                                                ма на хинди. Издала е романи, разкази, есета,
                                                статии и поезия. От ранни години се включва
                                                в литературни конкурси, публикува свои твор-
                                                би, а също участва в радиопиеси и театрални
                                                постановки, снима се в телевизия и кино. Над
                                                30 години преподава хинди и южноазиатска
                                                литература в Колумбийския университет в Ню
                                                Йорк. Известен писател от индийската диаспо-
                                                ра, активист и лидер сред индийската общност
                                                в САЩ, организира и обучава учители по
                                                хинди в неделни и частни училища и коле-
                                                жи. Пише само на хинди, въпреки че с това
                                                стеснява кръга на читателите си. Превеждана
                                                е на повече от 10 езика. Получава множество
                                                признания, най-престижна е наградата ù от
                                                Индийската литературна академия, 2006.

                       Чувство 1

              Дали да го разпилея вън, във въздуха,     Кажи, угрозата къде се крие,
              да го разпръсна в светлината,             в зора или в тъма,
              или да го оставя                          изоставено на самота?
              да се омотае във прахта?                  Кой риск готов си да поемеш,
                                                        да се разтопи или изпепели?
              Но то ще изпълни с аромат
              и ще оцвети лъчите,                       То е в безмълвен бяг за свобода,
              ще поеме полъха на вятъра,                или в мисли и ръзсъдъчност
              ще напои дъжда през есента,               и в постоянен трепет на обърканост?
              и ще го разлее върху мен.
                                                        Чувството сáмо се променя.
              Щастие,                                   То не загива.
              блаженство,                               Гори,
              приютени в неговата люлка,                топи се,
              то съзрява, обладава                      не умира.
              мен и теб                                 Ломи безжизнената броня
              със своята омая.                          и отлита,
                                                        отново за да се пресели
              Но сокол ли грабна ни мига,               в сърцето на друг един човек.
              или вихър го прогони,
              или в сиянието изгоря,
              или се разтопи в дъжда?
   107   108   109   110   111   112   113   114   115   116   117