Page 72 - Svetilnik_21_2020_book

70

същността на човешкия живот и нейният успех всички страсти и афекти“.
е възможен при практическо реализиране на По тази причина Ганди приема, че идейно-
крайната цел. теоретичната същност на неговите разбирания се
Ганди следва ведантисткия път прапатти съдържа във втория, санкхя йога раздел на Гита.
за индивидуалното самоусъвършенстване като Защото чрез санкхя, а именно различаването на
път, по който човек открива висшето начало висшата реалност, се премахват недостатъците
(Атман) в себе си като постепенно преодолява на привързаността в света, които са причината за
своята профанна сетивност и постига своята самсара (кръговрата на преражданията), а йога
онтологична свобода (мокша). Усъвършенства- води до познанието на санкхя, в случая карма
нето на адепта по пътя на духовното развитие йога, чиято непосредствена цел е служенето на
се опредметява в практическото изпълнение на Бог, и която трябва да бъде практикувана като
социално-обусловения дълг (варнадхарма) и правилни, безкористни действия, т.нар. карма
индивидуалния, човешки дълг (свадхарма) детер- марга.
минирано чрез ключовото за карма-йога понятие Карма марга (респективно карма йога) е път
дхарма. Коментирайки Гита Ганди акцентира на за постигане на мокша (освобождение) посред-
драмачната ситуация, в която е поставен Арджу- ством отказ от привързаност към плода на дейст-
на от дхармична гледна точка – моралния, кар- вията, което според реформатора Ганди не озна-
мичен дълг забраняващ да убива своите роднини чава „безразличие към резултата“, а е дългът на
и дългът (дхармата) на войн, който го задължава всеки човек да въплъщава религиозната святост
да участва в сражението. Това е вътрешното в своето ежедневие. Съгласно интерпретацията
отношение на Арджуна към проблема за войната на БГ 2.47 , човек следва единствено да извършва
6
и насилието. действието, но не и да се стреми към плодове-
За Ганди съмнението на Арджуна е проява на те му, не плодовете да са стимул за действията.
страх и е неприемливо за човек, който практику- Но човек не бива да се отрича от действията. А
ва ахимса – ненасилие, тъй като за него ахимса как да действа – чрез йога, карма йога шлоки БГ
е не просто етически идеал и дълг (дхарма), а 2.48–50.
критерий за истинност на всеки свещен текст За разлика от йога на Патанджали, която
и духовна нагласа. Според Ганди Гита показва отрича действието, дейността извън тялото,
пътя, „който ни извежда от насилието“, както и според Гита йога е уравновесеност в действията,
факта, че човек не може да се спаси постъпвайки която се постига чрез безкористност на Аз-а в
като страхливец. действията като такива. Именно привързаността
Възможността е външното насилие да се към следствията (плода) от действията създава
превърне в кармично ненасилие, т.е. да бъде кармичните връзки и удържа Аз-а на човека в
лишено от всякаква емоционална привързаност профанното сансарично битие. Отказвайки се от
и подкрепено от истинно знание, т.е. знанието плодовете на своите действия йогинът позволява
на карма-йога – това е единствено възможни- на разума си да се освободи от феноменологич-
ят в случая път на Арджуна за освобождение. ните, противоречиви норми, приемани като
Този принцип Ганди заимства от Гита не само повели и внасящи смут в сърцето на адепта.
за правилен дхармичен живот, но и в своята Това предполага и отричане от желанието да се
политическа борба на ненасилствена съпротива угоди на Бог с определено действие. Йога – това
като „ненасилие на силния“, изповядва го както е изкуството в делата и тя е достъпна за мъ-
в своята религиозна практика, така и в учението дреците. Постигането на такъв тип познание
сатяграха (отстояване на истината). отхвърля „оковите“ на действията и открива
Посочване на правилния път за тази реализа- пътя на преданост към Бог – бхакти марга. Ганди
ция според Ганди е целта на Бхагавадгита. Само съсредоточава своето внимание върху правил-
на това поле е възможно постигането на исти- ното, безкористно, незаинтересовано действие
ната и крайната победа, която е краят на всички определяйки, че именно идеалът карма марга е
войни. На този въпрос отговаря Бхагавадгита. идейният и духовно-етичен център на Гита .
7
Там Кришна разкрива особеностите на уравнове- В този контекст според нас следва да се
сеното състояние на ума, в което „не е възможно интерпретират и действията на мъдреца Ганди,
да убиеш своя брат, след като са били отстранени тъй като тези идеи съответстват на неговите

6 Използвано съкъращение: БГ Бхагавадгита. – б.р.
7 Виж Selected Writings of Mahatma Gandhi. Selected and introduced by Ronald Duncan. Boston, 1951, p. 36. – б.а.
8 Проф. д-р Иван Камбуров е водещ специалист по философия на Изтока от Философския факултет на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“. Публикуваме презентацията му на семинара „Махатма Ганди: глобални измерения“
(София, ИИстИ–БАН, 22 октомври 2019 г.) с известни съкращения. – б.р.