Page 79 - Svetilnik_13

77

Из „Гитанджали“

Върху брега на безпределни светове се
сбират децата. Необятното небе над тях е
неподвижно, а неспокойната вода лудува.
Върху брега на безпределни светове се
сбират децата с викове и танци.
Те вдигат пясъчни дворци и си играят с
празни раковини. От изсъхнали листа
изплитат лодките си и усмихнати ги пущат
в плаване над ширнатата бездна. Децата си
играят върху брега на световете.
Не знаят как се плува, нито знаят как
се хвърлят мрежи. Ловци на бисери се
гмуркат за бисери, търговци плават с Поезия
корабите си, а пък децата събират камъчета
и отново ги пръскат. Те не дирят скрити
съкровища, не знаят как се хвърлят мрежи.
Морето се надига със смях и бледа
усмивка озарява крайбрежието. Смъртоносните
вълни напяват на децата безсмислени балади,
както пее майката над мъничката люлка.
Морето си играе с децата и бледа усмивка
озарява крайбрежието.
Върху брега на безпределни светове се
сбират децата. По небето броди буря, кораби
потъват безследно във водите, смъртта
навред вилнее и деца играят. Върху брега
на безпределни светове се стичат децата на
великия си сбор.
* * *
Аз не помня мига, в който съм прекрачил
за пръв път прага на този живот.
Каква сила ме е накарала да се разтворя
за тази огромна тайнственост като пъпка в
среднощна гора!
Когато на сутринта погледнах към
светлината, веднага почувствах, че не съм
чужденец в този свят, че неразгадаемото без
име и образ ме е прегърнало в образа на
моята собствена майка.
Точно така и в смъртта същото непознато
ще се яви като вечно познато за мен. И
защото обичам този живот, аз знам, че ще
обикна така и смъртта.
Детето заплаква, когато майката го
откъсне от едната гърда само за да намери
след миг утешение в другата.

Превод от английски: проф. Александър Шурбанов
Публикувани в: Рабиндранат Тагор. Избрани творби, том 3, София, 1985 г.
Selected poems by Rabindranath Tagore from „The Gardener“ and „Gitanjali“, translated by
Prof. Alexander Shurbanov, published in Bulgarian in vol. 3 of „Selected works of Rabindranath
Tagore“, Sofia, 1985.