Page 76 - Svetilnik_13

74 Ñòèõîâå íà­ ðà­áèíäð­à­íà­ò Òà­ãîð­

Из „Градинарят“

Панаирът шумеше пред храма. От зори
бе валяло и денят си отиваше.
По-сияйна от цялата веселба на тълпата
бе усмивката на едно малко момиченце,
което си купи за грош пищялка от палмова
жилка.
Пронизителната радост на свирката се
рееше над многогласия смях и гълчава.
Множество хора прииждаха и се
блъскаха. Пътят бе кален, реката – преляла,
Поезия беше бедата на едно малко момченце – то
нивите – наводнени от неспирния дъжд.
По-голяма от всички беди на навалицата
нямаше грош да си купи шарена пръчица.
Жалните му очи, взрени в сергията,

правеха цялото това сборище толкова тъжно.
* * *
С един-едничък поглед би могла да
грабнеш цялото съкровище от песни по
звънналите арфи на поетите, дивна жена!
Но за възхвалите им ти оставаш глуха
и затова аз идвам тук да те възхваля.
Ти би могла да унизиш в нозете си най-
гордите глави на този свят.
Но вместо туй боготвориш онези, които
си прикътала в сърцето си, макар и
неразглезени от слава – и затова аз теб
боготворя.
Безупречното съвършенство на ръцете
ти с едно докосване би украсило дори и
царското великолепие.
Но с тях ти прах метеш и чистиш
скромния си дом – и затова аз ти се кланям
до земята.
* * *
Аз съм поел на лов за златния елен.
Може да се усмихвате, приятели, но аз
преследвам бляна, който ми убягва.
През долове и хълмове препускам, бродя
из краища безименни, защото съм поел на
лов за златния елен.
Вие обхождате пазара и се връщате по
къщите си, отрупани с покупки, но нейде
някога до мен се е докоснала магията на
ветровете волни и бездомни.
Безгрижно е сърцето ми; каквото имах,
оставих го далеч-далеч зад себе си.
През долове и хълмове препускам, бродя
из краища безименни, защото съм поел на
лов за златния елен.