Page 82 - Svetilnik_13

80

Трябваше да мине известно време, докато изнемощелият пощенски
началник се привдигне от леглото. „Тая няма да я бъде повече! – си каза кате-
горично той. – Трябва да ме преведат на друго място.“ И незабавно изпрати
в Калкута заявление за преместване поради тежките климатични условия.
Изпълнила задълженията си на болногледачка, Ратан отново зае предиш-
ното си място отвън, до вратата. Но напразно се ослушваше да я повикат.
Понякога надникваше крадешком и виждаше, че пощенският началник седи на
стола си или лежи в леглото, зареял разсеян поглед пред себе си. Ратан очак-
ваше да я повикат, а той – да получи отговор на заявлението си. За кой ли
път момичето препрочиташе старите си уроци – боеше се на следващия
урок да не обърка двойните съгласни. Най-сетне, след седмица, една вечер
тя чу дългоочаквания глас. Втурна се в стаята с разтуптяно сърце и зададе
Разказ – Викаш ли ме, дада?
обичайния си въпрос:
– Утре заминавам, Ратан – каза пощенският началник.
– Къде отиваш, дада?
Отивам у дома.
– А кога ще се върнеш?
– Няма да се върна.
Ратан не зададе друг въпрос. Той, вече по свое желание, продължи да є
разказва, че отхвърлили заявлението му за преместване, затова си подал
оставката и се прибирал вкъщи.
Дълго време нито един от двамата не продума. Газената лампа продъл-
жаваше да мъждука, а от единия ъгъл на тръстиковия покрив неспирно капе-
ше дъждовна вода в делвичката, сложена на пода.
Ратан стана и отиде в кухнята да приготви вечеря. Но сега не бързаше
тъй, както преди. В малката є главица бяха нахлули много нови неща, за които
трябваше да мисли. След като пощенският началник се навечеря, момичето
неочаквано попита:
– Дада, ще ме вземеш ли в твоята къща? Той се разсмя и отсече:
– Ама че го измисли! – Даже не сметна за необходимо да обясни абсурд-
ността на нейното желание.
През цялата нощ, наяве и насън, в ушите на Ратан пищеше насмешливият
отговор на пощенския началник: „Ама че го измисли!“
На сутринта, още като стана от леглото, той намери банята си при-
готвена – и тук беше останал верен на калкутския си навик да се къпе вкъщи,
а не в реката, както правеха хората от селото. Кой знае защо, Ратан не бе
посмяла да го запита по кое време ще тръгне и още през нощта донесе от
реката вода, за да е готова банята в мига, когато пожелае нейният госпо-
дар. Той се изкъпа и я повика. Ратан влезе тихо и го погледна покорно в очак-
ване на неговите нареждания. Господарят каза:
– Не бива да се тревожиш, че си заминавам, Ратан. Ще кажа на моя прием-
ник да се грижи за теб.
Тези думи несъмнено бяха израз на любезност. Но кой може да отгатне за
какво копнее женското сърце?
Ратан бе изтърпяла безропотно много ругатни на своя господар, но тази
любезност не можа да понесе. Тя избухна в плач и успя да каже само:
– Не, не, няма нужда да казваш на никого да се грижи за мен! Не искам да
остана тук!
Пощенският началник онемя от учудване. Досега не бе виждал Ратан в
такова състояние.
Новоназначеният пристигна в определеното време. След като му сдаде
длъжността, пощенският началник се приготви за път. На тръгване той
повика Ратан и каза:
– Оставям нещичко за теб. Смятам, че ще ти стигне за известно време.