Page 124 - Svetilnik_21_2020_book

122

Индия както за музиката, така и за други изкуства. развитие на началната част в музикалната структура
В музиката тя се наблюдава по-късно при вокалните (наричана алапа) и усещането за духовна отдаде-
жанрове кхаял и тхумри. ност.
Изследователите на индийската музика приемат, Сред видните представители на стила дхру-
че за да се говори за школа, се необходими поне три пад са Братя Гундеча. Те продължават традициите
поколения музиканти от една (най-често) семейна на школата Дагар – чрез интензивно обучение с
традиция с една и съща музикална стилистика. традиционна методика в училището им в Бхопал,
Характеристиките на школите се определят от музи- Индия, но и с множество международни семинари
калното мислене, методите на обучението и изпъл- в Европа, САЩ, Австралия, Азия и Египет. Обра-
нението. Най-последователна в продължаването на зователните им семинари имат няколко основни
музикалния си стил от достигналите до днес школи акцента: същността на т.нар. нада йога и връзката
е Дагар. През 20 в. нейни представители възраждат ú с дхрупад; техниката на пеене; изучаването на
дхрупад в Индия и съдействат за неговото разпрос- конкретни композиции. През 2012 г. правителство-
транение по света. то на Индия ги удостоява с престижното отличие
Школи и последователи „Падмашри“.
Дагар гхарана, Джайпур. Дарбханга гхарана, Бихар.
Ще насоча вниманието повече към фамилия Да- Радхакришна и Картарам – дворцови музиканти
гар, защото те имат основна роля за съхранението и на наваба на Дарбханга от средата на 18 в., се считат
популяризирането на стила дхрупад през послед- за основатели на традицията Дарбханга на дхрупад.
ното столетие. Някои изследователи проследяват в Изпълнението на певците от тази школа може да се
тази школа 19 поколения, които продължават тра- характеризира главно с начина, по който се изграж-
дицията на обучение гуру–шишя (учител–ученик) и дат композициите след началната част алапа. Ос-
предават сакралните послания на дхрупад. Корени- новният акцент на изпълнителите е върху ритмич-
те на Дагар гхарана водят към 18 в. Те се свързват ния аспект в пеенето. Характерна особеност за тази
с личността на устад Бехрам Кхан (1753–1878) и школа е мощното и изразително звукоизвличане
владетелския двор в Джайпур. Следващите поко- при пеенето. Изтъкнати певци от тази традиция са
ления са представени от неговите синове (Хайдер фамилията Малик – Рам Чатур Малик (1906–1990),
и Бехрам), внуци и правнуци. Сред последните са който е бил дворцов музикант в Дарбханга, Видур
бележитите музиканти от края на 19 и началото Малик, Абхай Нараян Малик и Прем Кумар Малик.
на 20 в. – Закирудин Кхан (1840–1926) и Алабанде Бетиа гхарана, Бихар и Бенгал.
Кхан (1845–1927). Посочвам имената им, защото Тя е свързана с владетелския двор в Бетиа –
те са познати с една сравнително нова изпълнител- Бихар и процъфтява през 19 в. Влиянието на тази
ска практика в индийската музика – джугалбанди школа като стилистика се разпростира върху цялата
(изпълнение в унисон на двама певци солисти). Тази източна част на Индия. То става особено силно в
практика се развива през последното столетие от Бенгал заради близките връзки между Вишнупур
следващите поколения на фамилия Дагар, както и гхарана в Бенгал и Бетиа гхарана.
от други техни ученици без роднински връзки с тях. Създаването на дхрупад в Бетиа се свързва с
Четиримата сина на Алабанде Кхан – Насирудин, пристигането там на Пандит Шивдаял Мишра. Той
Рахимудин, Имамудин и Хюсеинудин, и неговите
внуци следват фамилната традиция, разпространя-
ват я в Индия и по света, осъществяват възраждане-
то ú – Насир Моинудин Дагар (1919–1966) и Насир
Аминудин Дагар (1923–2000) са познати като братя
Дагар-старши, а Насир Захирудин (1932–1994) и На-
сир Фаязудин (1934–1989) – като братя Дагар-млад-
ши. Внуците на Закирудин Кхан – също помагат за
запазването на дхрупад – Зиа Фаридудин (1932–) и
устад Зиа Мохиудин (1929–1990), който възражда
великолепната рудра вина и включва изпълнени-
ята с нея в концертни програми. Спецификите на
стила Дагар произтичат от медитативното спокойно
Братя Гундеча