Page 123 - Svetilnik_21_2020_book

121

кроява ярки нейни характеристики. В т.нар. висока
устна традиция, превеждана на европейски езици
като индийска класическа (традиционна) музика, се
утвърждават и съхраняват различни видове вокал-
на музика – кхаял, газал, тхумри, дадра. Сред тях е и
дхрупад, характерен за североиндийската музикална
традиция (Хиндустани). Той е признат от специали-
стите като най-стария, съхранен до днес.
Дхрупад е вокален жанр с конкретни характе-
ристики и предназначение, но в по-широк смисъл
е и начин на музикално мислене, светоусещане с Бахаудин Дагар, акомпанира на рудра вина изпълненията
древни корени. Етимологията на названието му се на съвременните братя Дагар
извлича от санскритските думи дхрува (устойчив;
вечен) и пада (стъпка; сегмент от стих). Предполага та звукова картина на изпълнението.
се, че дхрупад се утвърждава като аристократична Първоначално текстовете, които се пеели в
музикална практика през 15 в. (в дворцова среда дхрупад, били на санскрит. По-късно с утвърждава-
при Моголите), но вероятно е съществувал в много нето на духовното направление бхакти и значението
по-ранната ведическа култура. Затова изследо- на култа към Кришна се прибавят стихове на брадж
вателите на индийската култура го приемат като (в периода 14–16 в.), а днес се използват и текстове
един от основополагащите жанрове за високата на хинди.
(класическата) индийска музика. Подобно на други Традицията за изпълнение на дхрупад се
музикални жанрове от 15–16 в., дхрупад съществува съхранява чрез устно пре-предаване на знанието и
едновременно като поетична форма и музикална изпълнителските умения от учител на ученик. Исто-
форма. Този синтез създава музика с духовни пос- рически се оформят няколко школи. В литературни-
лания, звучаща героично или изпълнена с мъдрост те източници за дхрупад се посочват 4 школи. Чрез
и тържественост. Тематично тя може да е посветена тях се определят и фамилни музикални традиции.
на хиндуистки божества, но и да е панегирична – да Те отразяват няколко стилистични варианта на
възхвалява владетели музикални меценати или да тази изпълнителска практика. Това са Гаури (Гохар),
възпява любовта (божествена и земна). Кхандар, Наухар и Дагар. За основател на съвремен-
Характеристики на дхрупад ното изпълнение на дхрупад се приема раджа Ман
Дхрупад е съхранен като жанр за певец или Синх от Гвалиор. Днес са се съхранили: Бетиа, Дарб-
двама певци (мъже), които пеят в унисон. Изпъл- ханга и Дагар. Смята се, че тези школи са свързани с
ненията им са в съпровод на голям двустранен няколко по-стари вокални стила, познати от около 7
барабан (пакхавадж, а понякога и инструмента в. Изследователите на дхрупад търсят информация
мриданг) и два струни инструмента – танпура (тип за неговото музициране в стари трактати, трети-
лютня с дълга шийка). Обикновено изпълнителите ращи музикалното изкуство, и други текстове като
на танпура сядат от двете страни зад вокалиста/ Натяшастра (2 пр.н.е.–2 в.) и Бхагавата пурана
вокалистите, а музикантът на пакхавадж – вдясно (8–10 в.). Сред знаменитите изпълнители на дхрупад
от него/тях. Традиционно се е използвала цитрата се посочва легендарният поет и музикант свами
рудра вина (струнен инструмент днес рядко акомпа- Харидас (16 в.).
ниращ на певци) и сурбахар (ниската разновидност Първоначално дхрупад е сакарална музика,
на ситар). Предпочитат се съпровождащи инстру- изпълнявана в храмовете. По-късно (около 15 в.)
менти, които имат дълбок басов резониращ звук, музикантите се преместват в дворцовата среда на
отговарящ на ниските мъжки гласове и специфи- различни владетели. През 18 в. популярността на
ките на дхрупад. Инструментите, акомпаниращи на дхрупад се измества от по-виртуозния кхаял. Тогава
вокалистите в дхрупад, целят да създадат звуковата фамилиите на музикантите, свързани с дхрупад,
основа и рамката на музикалното развитие. Пеенето се преместват в градски центрове (като Матхура,
и звукът на танпура осъществяват уникален диалог Рампур, Джайпур, Варанаси и др.). Утвърждават се
и резонират върху психоемоционалното състояние отделните школи, наричани гхарана.
на изпълнители и на слушатели. Ритмичните струк- Традицията за създаването на локални варианти
тури, изпълнени от пакхавадж, допълват цялостна- в развитието на различни жанрове е характерна в