Page 125 - Svetilnik_21_2020_book

123

е виден ученик на известните музиканти Рахимсен тига до началните тонове на втората октава. Третият
и Каримсен от владетелския двор в Непал и от своя дял – санчари, съчленява характерните мелодични
страна също обучава последователи с голям принос елементи, изградени и представени в първите два
към тази школа. Сред тях са махараджите поети дяла. Последният дял – абхога, има обобщаваща
и дхрупадия (изпълнители на дхрупад) Ананд и и заключителна функция за цялата композиция.
Навал Кишоре. Дхрупад в стила Бетиа се отличава Той надгражда мелодичното развитие с ритмично
с простота на вокалното изпълнение, съчетана с развитие. Използват се различни ритмични модели
акцент върху композиционното изграждане. В него със все по-малки ритмични стойности и по-сложно
се използват композиции от всички други школи, орнаментиране.
но най-вече от Гаухар и Кхандар. В резултат на това Архивни записи и съвременни тенденции
орнаментите и ритмичните вариации се прилагат Днес звуковите образи на дхрупад се реализи-
стриктно по време на изпълненията. рат и пренасят по най-различни пътища. Старите
След края на кралския патронаж в Бетиа звукозаписи са сред особено ценните, защото те
традицията продължава да се развива във Вара- съхраняват гласовете и стилистиката на поко-
наси. Твърди се, че Джайкаран Мишра, който има ления музиканти, които строго са съблюдавали
отличен репертоар от дхамар и кхаял, се ангажирал многовековното предаване на традициите. Днес се
със съхранение на почти 2000 образци дхрупад осъществяват трансформации на дхрупад. Той се
от различни школи. Той предава това скъпоценно изпълнява и от жени. Правят се различни негови
наследство на своите ученици, най-изявеният сред инструментални или вокално-инструментални
които е Бхоланатх Патхак. Традицията на дхрупад интерпретации. Дхрупад има нови приложения
от Бетиа освен във Варанаси също се съхранява в например в композиторска музика за хор. Включва
Бенгал, след като няколко музиканти се преместват се във фестивали (вкл. в традиционните мела),
в двора във Вишнупур. Сред тези видни музиканти концерти. Както и при другите традиционни
от Бенгал днес е Фалгуни Митра. вокални жанрове в Индия, днес той се изучава от
Талванди гхарана, Панджаб. ученици, които не са част от фамилна традиция и
Традицията Талванди е свързана със североза- наследствен музикантски род, съхраняващ кон-
падна Индия, по-специално Панджаб. Понастоящем кретна музикална стилистика. Още от средата на
нейни последователи са много малко певци, всички 20 век много чужденци – главно от Европа и Аме-
живеещи в Пакистан. Изтъкнати певци на традици- рика, започват да изучават дхрупад в Индия или в
ята твърдят, че Талванди гхарана представя стила своите държави. Благодарение на звукозаписната
Кандар. Твърди се, че Наяк Чанд Кхан и Сурадж индустрия и на медиите възможността за досег с
Кхан са основателите на Талванди гхарана, която великолепната традиция на дхрупад е сякаш без
днес се съхранява в Пакистан. Tя се развива самос- граници. Така днес имаме шанса да ú се наслажда-
тоятелно и остава малко встрани от хиндуистката ваме в традиционни и модернизирани изпълнения,
музикална традиция. Но независимо, че изпълнени- в Индия и по света.
1
ята от нейни представители са посветени на Аллах,
репертоарът на Талванди включва композиции, Dhrupad – voices from
представящи и мюсюлмански, и хиндуистки теми.
Форма – части на музикалната структура на archives and contemporary
дхрупад
Изпълненията на дхрупад обикновено се practices
структурират в четири основни дяла с названия: Ivanka Vlaeva
стхайи, антара, санчари и абхога. Те имат опреде-
лени функции при представянето и развитието на The study shows the history and contemporary
музикалния тематизъм. Първият дял – стхайи, из- practices of Dhrupad – one of the oldest and most
ползва първите четири тона от основния звукоред в magnificent vocal genres in Indian music tradition. The
ниския регистър. В него се представят тези тонове и author researches the main peculiarities of Dhrupad,
се оформят характерни мелодични елементи в посо- music structures, local varieties (Dagar, Darbhanga,
чения диапазон. Следващият дял – антара, пренася Betia, Talwandi gharana, etc.) and some of the famous
мелодичното развитие във втория тетрахорд (във performers. Modernizations and the new life of tradition
втората част на първата използвана октава) и дос- are also in focus.

1 Материалът представя беседа четвърта от поредицата „Майстори на индийското музикално изкуство”, която Клуб „Приятели на
Индия” започна през 2015 г. Авторката – д-р Иванка Влаева, е професор в Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград,
и асоцииран член на Института за изследване на изкуствата, БАН. – б.р.