Page 129 - Svetilnik_21_2020_book

127

открива какво е да бъдеш този човек, или промени в света, зелените движения, новите
определен тип човек. Жанрът е натоварен да антилиберални и антиконсуматорски иде-
възкачи на Пантеона на културната история ологии ще провокират както запазване на
субекта по един или друг начин и да покаже неговия кинообраз в цялост (а не „на парче”),
защо мястото му е там” . така и неговото адекватно ре-интерпретиране.
11
В лично интервю, проведено в София през Склонна съм до голяма степен да се съглася
2002 г. сър Ричард Атънбъроу ми каза след- с нея и мисля, че автори от ранга на Ритеш
ното: „За проекта на “Ганди” ми казваха: Кой Батра не след дълго ще представят на светов-
по дяволите се интересува от историята на ното кино достойният индийски отговор на
дребно, сбръчкано човече, загърнато с бяло сър Ричард Атънбъроу, а не римейк. Все пак
платно, с бастун и на всичко отгоре индиец? никой не би могъл по-добре да разбере Ганди
Как да съм скромен след като се преборих с от самите индийци, така е по презумпция, ма-
такова отношение?!” . Разбира се, при пред- кар наистина творбата на Атънбъроу да е сред
12
ставянето на свой проект пред продуцентите, шедьоврите и образците на т.нар. биопик.
14
индийски режисьор едва ли би чул днес таки-
ва думи. Но самата идея за пренареждане на Mahatma Gandhi –
жанра и дискретно развенчаване на аурата на
величие на персонажа, чрез реализирането на Onscreen Interpretations
нова творба в ареала на популярното индий-
ско кино, е все още може би екстравагантна
за авторите. Плашеща с мащаба, величието, Andronika Martonova
риска, дързостта на опита… „Защо истори- The interpretations of Mahatma Gandhi’s life
ческото кино и супер продукциите днес не and deed in feature full-length films are very few.
посягат наново към биографията на Ганди?“ An absolute masterpiece of his portrayal is Richard
пита киноведът Рейчъл Дуайер. Анализирайки Attenborough’s film “Gandhi” made in 1982 – a co-
подробно този феномен, тя го нарича „Случа- production between the United Kingdom and India,
ят на отсъстващия Махатма в съвременното which was realised after 20 years long preparations.
комерсиално хиндиезично кино” . И сякаш Researchers of contemporary Indian cinema
13
също не може да даде ясен и категоричен от- highlight an interesting phenomenon – there
говор. Дуайър стига до хипотетична прогноза, are aspects of Gandhi’s life and character, that
че все пак автори от може би независимото have been depicted, but Indian films as a whole
кино на страната или от индийските диаспо- somehow pass round Gandhi’s personality, and his
ри по света ще погледнат назад към Ганди и cinematographic image is not fully treated in the
ценностите които проповядва. Динамичните contemporary commercial Hindi cinema.

Кадър от филма „Ганди“ на Ричард Атънбъроу

11 Пак там, р.10. – б.а.
12 Мартонова, Андроника. „Филмовият лорд“.//КапитЕл – Капитал. 26 октомври 2002. Достъпно на: https://www.capital.bg/vestnikut/
kapitel/2002/10/26/218168_filmoviiat_lord/. – б.а.
13 Dwyer, Rachel. “The Case of the Missing Mahatma: Gandhi and the Hindi Cinema”. – In: Public Culture, Vol.23, Issue 2, Spring 2011, p. 349-376. – б.а.
14 Материалът представя беседа пета от поредицата „Именити творци на индийското кино”, инициирана от Клуб „Приятели на Индия” през 2015
г. с водещ доц. д-р Андроника Мартонова, която е ръководител на сектор Екранни изкуства в Института за изследване на изкуствата – БАН, и е
преподавател по визуална култура на Азия. – б.р.