Page 116 - Svetilnik_20_WEB_30_08_2018

114

за да предават словото само устно, както са го и начин на общуване. Забележително е, че
чули, за да го запазят в устна форма, както то продължаваме да се опитваме да опознаем и
изначално съществува. Може би са вярвали, разберем Индия, но това усилие остава сери-
че писмената традиция променя, а устната за- озно интелектуално предизвикателство. Един
пазва знанието. Едва през III в. пр.н.е. импе- от най-неконвеционалните изследователи на
ратор Ашока използва писменост, но не за по- Индия, знаменитият колега Шелдън Полок от
етичен или философски израз, а за практични Колумбийския университет, споделя: „Има
административни цели, записвайки законите ли някакъв конкретен аспект в развитието на
и правилата на империята си върху камен- предколониална Индия или на предколони-
ни колони. Ригведа се появява в ръкопис след алното мислене, който е толкова различен от
едва още няколко столетия. останалия свят, че изисква различни методи
Съвпадение ли е това отношение към пис- на исторически анализ и различни теории за
меността и устната традиция в двете култу- обяснение? [...] Много по-голям и пряк е въ-
ри – на Индската цивилизация и номадските просът за затаяващата дъха степен на после-
индоарийски племена? Дали местната е по- дователност и непрекъснатост на санскрит-
влияла на новодошлата, или просто е засили- ските системи на познание“ (Pollock, 2008). 1
ла подобни на своите вярвания? Дали племе-
ната спират да мигрират и остават в Южна India: Incomprehensible
Азия заради това, че попадат в близка идейна
среда? Не знаем и вероятно никога няма да without Its Past
узнаем. Но защо е важно да се отбележи всич-
ко това? Защото и днес, заради развиваната с Gabriela Nik Ilieva
хилядолетия мнемоника, стотици древни тек- There has been an unabating interest towards
стове се знаят, изпълняват и предават наизуст India for centuries, but with the expansion
от обикновени хора и от специалисти – леген- of globalization processes the necessity to
ди, приказки, народни повествования, поеми, know more about this country has risen even
научни трактати: астрологични, медицински, more. Nowadays India’s role in the globalized
литературоведски, философски, и т.н. Тра- world, and more precisely in its economics
диционното образование в Индия не разчи- and communication network is undoubtedly
та на писмената изразност, а на рецитиране, becoming more important. India is a ceaseless
съчетано със съответни жестове и движение cultural stream, which gets connected to different
на тялото. Вместо да сътворяват изречения tributaries on its long way, makes graceful turns,
от свои думи, дори в ежедневния живот ин- broadens or narrows at some places, but its core
дийците го правят, използвайки двустишия, remains untouched. There is no other cultural-
фрази, поговорки, сравнения и метафори от historical tradition like India’s, that started in the
своите извечни извори на знание. distant and rich past of the country and survived
Вероятно, когато едно общество пази с till present times without any serious cataclysms.
хилядолетия устната си традиция за система- In order to know the essence of India, we need
тизиране, разширяване и предаване на знание to understand its traditions, as it is dependent on
и ценности от поколение на поколение, това the country’s ancient past, which defines the way
очертава конкретни особености в мироглед it is being shaped and put into practice.

Цитирана литература
Farmer, Sproat, Witzel (2014) The Collapse of the Indus Script Thesis in EJVI, vol. 11, 2
Kenoyer, Jonathan Mark, January 1, 2005, Scientific American
Witzel, Michael. “The Development of the Vedic Canon and Its Schools: The Social and Political Milieu”. Inside the Texts, Beyond the
Texts. M. Witzel ed., Harvard Oriental Series, Opera Minora, Cambridge Massachusetts, 1997.
Pollock, Sheldon, 2008. Is There an Indian Intellectual History? Introduction to “Theory and Method in Indian Intellectual History”-
Journal of Indian Philosophy 36 (5-6):533-542.

1 Авторката е възпитаник на специалност „Индология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподавател по
хинди, урду и индийска литература в Нюйоркския университет, а през 2017 г. бе удостоена с една от най-престижните държавни
награди на Индия – „Хинди севи саман“ – б.р.