Page 119 - Svetilnik_20_WEB_30_08_2018

117

– Гарги, не питай прекалено много, за да не основното познание на будизма – а именно,
ти падне главата. Ти питаш прекалено много че съществува страдание – и основната цел
за божественото, за което, наистина, не бива на поученията – страданието да бъде прекъс-
да се пита прекалено много. Гарги, не питай нато.
прекалено. Как да определим тези примери от гледна
И тогава Гарги Вачакнави млъкна.“ точка на реториката? Ясно е, че въпреки от-
В този епизод Яджнявалкя спира Гарги, делни прилики като използването на сугес-
която заплашва с въпросите си да засегне тивна реч, която да наложи определени глед-
нещо, което е извън обсега на думите и на ни точки и да подтикне към определен вид
знанието, извлечено по обичайните еписте- поведение, този тип говорене не притежава
мологични методи. Но независимо от него- обществено-политическата обвързаност на
вото нежелание да отговори на въпроса за античната гръцка или римска реторика. Най-
крайното основание на всичко, за първоп- адекватно бихме ги определили като примери
ричината, Гарги се осмелява отново да пита за омилетика, т.е. в рамките на дисциплина-
в един по-следващ откъс от Брихадараняка та, която се занимава с проповеди. Една осо-
упанишад 3.8.8, където Яджнявалкя все пак беност все пак трябва да се има предвид – в
описва брахман, макар и по необичаен начин. известен парадоксален смисъл тези употреби
„Той каза: на езика се стремят да преодолеят самия език
– Наистина, Гарги, това брахманите наричат и да изрекат неизречимото. Това обяснява и
неизчезващо [акшара] – нито голямо, нито широката употреба на нагледни аналогии и
малко, нито късо, нито дълго, нито огнено, примери.
нито течно, нито оцветено, нито тъмно, нито Но наред с тези примери от сферата на
вятър, нито пространство, несвързано, без омилетиката в Индия имаме и други сведе-
вкус, без мирис, без очи, без уши, без глас, ния, които заслужават да бъдат разгледани
без ум, без светлина, без дъх, без уста, без като особен вид реторика. За тях се употре-
мярка, без вътрешност, без външност, то не бяват термините самбхаша (дискусия, събе-
изяжда никого и никой не го изяжда.“ седване) и вада или вада-пративада (диспут,
В този пример става ясно, че Яджнявал- словесен двубой), което би съответствало на
кя говори за трансцендентни неща, описани предмета на античната диалектика като нау-
само чрез отрицателни квалификации – брах- ка за воденето на спор или за дебатирането.
ман не е това, нито онова. Това ни напомня за Най-ранното систематично изложение на
прочутата формула на ведантиста Шанкара доктрината за дебатите, т.е. самбхаша-видхи,
нети-нети, т.е. не това, не това, която обаче се среща в медицинския текст Чаракасамхи-
е от доста по-късен период (788-820). та от I в. пр.н.е., който споменава дискусията
Този тип дебати или поучителни беседи са със съмишленици или с благонамерени коле-
много характерни не само за Упанишадите, ги. Целта на този вид приятелско събеседва-
но и за епоса, както и за множество тексто- не, сандхая-самбхаша, е да се придобият по-
ве на ранния будизъм, в които Буда разго- знания по предмета на дискусията, а не да се
варя с будистката общност или отговаря на опровергае позицията на противника или да
конкретни индивидуални въпроси. Словата се наложи собствената теза. Освен един спи-
на Буда, буддхавачана, за разлика от обичай- сък с логически понятия, които играят важна
ното красноречие, имат ясна практическа роля при провеждането на дебата, в Чарака-
цел, а именно да бъдат средство за освобож- самхита се дават поредица от инструкции,
даване от веригата на прераждания в мате- които позволяват на дебютанта да прецени
риалния свят. Подчертано сотериологичната собствените си преимущества и недостатъци,
прагматика на ранния будизъм е обяснението както и тези на противника си, да се ориенти-
за странното мълчание на Буда, когато му се ра в настроението на публиката и така да по-
поставят въпроси с фундаментално метафи- влияе на хода на дискусията чрез технически
зичен характер, напр. за това как е възникнал умения, а понякога и чрез трикове, които да
светът. Буда изобщо не се впуска да обсъжда смутят опонента. Вторият вид разискване –
тази тема, тъй като тя няма отношение към полемиката, джалпа, има за цел преди всичко
3 https://chitanka.info/text/2052/3#textstart (15.06.2018) Откъс от осма брахмана на третата глава. – б.а.