Page 121 - Svetilnik_20_WEB_30_08_2018
P. 121

119

           херменевтични инструменти за приложение   те цели се основават на вярването, че това
           при четенето и тълкуването на научни трак-  откровение свише – шрути – няма човешки
           тати. Още в ранния период на ведийската   произход и като такова не е засегнато от оби-
           екзегеза срещаме шест помощни дисципли-   чайните дефекти и ограничения на човешко-
           ни, веданга, свързани с необходимостта от   то знание и език.
           контрол над считания за свещен санскрит.     Особено значение и за други философ-
           Това са фонетика, метрика, граматика, етимо-  ски учения в Индия има концепцията на
           логия, астрономия и познания по ритуалната   мимамса за смисъла на изречението. Връзка-
           процедура.                                та между думите като звукови комплекси и
              Произхождаща от контекста на риту-     техните значения или нещата, които наричат,
           ализма, където езикът притежава подчерта-  се възприема като извечна и априорна. Чрез
           но трансцедентален потенциал, граматиката,   постепенно разширяване на интерпретаци-
           вякарана, развива методическа прецизност,   ята от конкретната дума към по-обширния
           която я превръща в еталон за всички науки   контекст се постига съдържателно осмисляне
           дори извън ритуалната сфера. Най-старата   дори на вече неупотребяеми термини и елип-
           запазена граматика на санскрит е Осмокни-  тични изречения. Мимамса, подобно на дру-
           жието (Ащадхяи), чийто автор Панини       гите ортодоксални системи, изхожда от пред-
           обикновено се датира около V в. пр.н.е. Той   ставата за изоморфията между свят и език и
           описва както светския, така и ритуалния   в този смисъл изгражда абсолютно истинна
           ведически език, документиран в повече или   семантика, изключваща ирония и метафори-
           по-малко стандартизирана форма в четирите   ка. Тези аспекти на езика са обект на кла-
           Веди – Риг-, Сама-, Яджур- и Атхарваведа –   сическите поетики, които най-често биват
           както и в по-късните пояснителни текстове.   възприемани като реторика на Запад. Алам-
           В увода на коментара си към Ащадхяи грама-  кара-шастра, т.е. науката за украшенията,
           тикът от II в. пр. н. е. Патанджали подчерта-  наистина разглежда подчертано реторични
           ва, че поради магическата сила на ритуални-  проблеми, защото се занимава на първо мяс-
           те формули, правилното говорене с точна и   то с естеството и функционирането на езика
           ясна дикция е от решаващо значение. Непра-  в поезията и едва на втори план обръща вни-
           вилно артикулиран звук по време на ведий-  мание и на естетико-философски въпроси.
           ското жертвоприношение или неправилно        Непрекъсната поетологична традиция,
           поставено ударение може да доведе до гибел   чиито най-ранни запазени трактати датират
           на жертвоприносителите, както се твърди в   от около VII в., може да бъде проследена в
           някои митологични предания. Освен грама-  Индия до средата на XVII в. с последния про-
           тиката от началото на новото летоброене се   чут оригинален автор в тази област Джаган-
           наблюдават и други дисциплини, посветени   натха. Независимо от доктриналните разли-
           на тълкуването и автентичното консервиране  чия между авторите в рамките на този дълъг
           на ведийските първоизточници.             период на развитие, някои от най-ранните
              Една от шестте философски системи кар-  концепции запазват значението си през сто-
           ма- или пурва-мимамса, подобно на грамати-  летията и биват допълнително систематизи-
           ката, създава методологичен и терминологи-  рани от по-късните представители на алам-
           чен апарат, чиято основна цел е екзегезата на   кара-шастра, които нерядко добавят и нови
           Ведите. Теориите за семантиката на мимамса   тълкувания. Поетиките се възприемат както
           са породени от стремежа да се утвърди абсо-  като наръчници за поети, така и като помага-
           лютният авторитет на Веда при преследване-  ла за възпитание на добър вкус. Поетолозите
           то и постигането на всевъзможни етични и   се стремят да обосноват механизмите, чрез
           религиозни цели, т.е. това, което в индуизма   които възниква привлекателността на пое-
           обикновено се подразбира под понятието    тичната реч.
           дхарма. Всички спекулации за генезиса на ве-  Най-ранните известни повече или по-
           дийските текстове, за истинността на техни-  малко систематични списъци с реторични
           те твърдения, за императивния характер на   фигури, аламкара, могат да бъдат открити
           техните мантри и надеждността на етични-  в сборника Натяшастра, възникнал веро-
   116   117   118   119   120   121   122   123   124