Page 57 - Svetilnik_19_2018_001-120

55

Почти нереална земя

Георги Константинов

Най-скъпоценното преживяване днес е
Тадж махал. Неповторимо творение, вдъхно- ленина – босият гладач на дрехи излъчва добро
вено (също) от голяма любов, „сълза върху самочувствие, да не говорим за безупречно
прекрасното лице на вечността“ както го нарича бялото му облекло.
Рабиндранат Тагор. Строен е в продължение на Впрочем тънките парчета плат по тялото на
20 години (завършен е в 1653 г.) и през всичките всеки индиец са обикновено чисти и изгладени.
тези години тук са работели десетки хиляди Уличният гладач е необходима фигура – дори
души…Има особена облачна белота, състои се в по-бедните квартали. Повечето религиозни
от централен купол, осмоъгълен корпус, четири обичаи поощряват чистотата. Даже между про-
тънки минарета и от… дълбоко синьо небе. Да, сяците рядко ще зърнеш парцалив човек.
облачнобелият Тадж махал, сънуван от влюбе- Едва ли ще учудя някого, ако кажа, че
ния в жена си шах Джахан и построен от множе- индийците се радват на дъжда. Той е безплатен
ство неизвестни нам хора, е неделим от вечната душ, обещание за паница ориз повече, щедър
синева, от източната игра на слънчевите лъчи. дар от боговете, кратко разведряване, дошло
Неговото бисерно сияние е в тиха хармония с от природния еркъндишън в зноя. Той е повод
хоризонта, дърветата, река Джамна, с цялата за общо веселие, за споделена усмивка. Иначе
природа наоколо. Всъщност Тадж махал не би индийците, особено по-бедните, не пеят и не
могъл да съществува сам за себе си, той е немис- танцуват толкова често. Според моята прево-
лим без слънчевата или лунната светлина, без дачка (индийка, учила в София) индийските
удивения поглед на временния човек, застанал филми със своите многобройни песни и танци
по щастлива случайност на това място. Дреб- дават не особено вярна представа за живота
ните сметки, интригите, партийните страсти, на хората тук… То май филмите, освен всичко
глупавото важничене, несподелените любови и друго, целят и това – да създават по-вълнуващи,
провалените приятелства се стопяват в паметта по-желани реалности за човешкото множество.
на човека, изправен пред този разговарящ със Особено това се отнася за индийското кино,
Вселената храм на любовта… чиято производителност надминава хиляда
Отидох си от Тадж махал, но той не си отива филма годишно.
от мен! Но за годишния брой на индийските филми
Споменах за синьото небе над Тадж махал, бях само чел и чувал. А как посрещат тук дъжда
но после – край град Джайпур в следобедния за- видях с очите си. На дъжда се радват и дървета
дух, една вечер в Делхи и цял ден в Бомбай (сега (някои от тях мигом разцъфтяват), и хора, и
Мумбай – б.а.) ме настигаха закъснели мусонни свещени крави, и товарни слонове. Виждах в
дъждове… Първият ми спомен за индийски дъжда множество бели усмивки, чувах весели
дъжд: топли струи (а не капки) се изливат почти викове. Считах, че индийците обичат яркото и
водопадно и не виждам сградите оттатък ули- знойно слънце (поне повече от мен, несвикна-
цата. Стоя на тротоара, под рехавата закрила на лия), но ми казаха, че понятието „слънчев чо-
фикусово дърво, а редом с мен се усмихва един век“ тук има отрицателен смисъл. Така наричат
уличен гладач на дрехи. Той е сложил на главата егоиста, изпепеляващия всичко около себе си.
си най-ценното, което притежава – излъскана Мина ми през ума, че и по нашенско се срещат
гладачна дъска. По време на дъжд тя му служи такива ухилени демагози или сияещи веселяци,
за покрив, а нощно време се превръща в легло… умеещи с лека ръка, така на майтап, да натрупат
Сега очевидно се гордее с предимството си и се куп благини. И чиито дебелашки шеги могат да
колебае дали да ме извика под дъската. А пред отровят целия ти живот…Много ми се искаше
босите му нозе пращи и съска гореща допотоп- да чуя, че съществува обратното понятие –
на ютия с няколко гаснещи въглена вътре. „дъждовен човек“. Човек, който носи добрина,
На фона на луксозния квартал, където ме късмет и плодотворност. Но моят делхийски
завари дъждът – с кокетни къщи и дворна зе- събрат по перо, поетът Кхаре с усмивка ми на-