Page 61 - Svetilnik_19_2018_001-120

59
Тагор в България: притежава такъв сладък и мелодичен глас, че и

неотменимото най-обикновената проза у него получава тона
на божествена песен...”
присъствие Тагор изнася беседи в Свободния и в

Александър Шурбанов Народния театър. В препълнени зали говори
за съвременното изкуство и за собствения си
През есента на 1926 г. Рабиндранат Тагор живот и дело. Рецитира свои стихотворения.
посети страната ни и това макар и кратко След като изслушва изпълнения на българ-
гостуване се превърна за нея в събитие от ски народни песни, казва, че намира голяма
първостепенна важност – в почти мистично прилика между тях и тези в родния му Бенгал.
откровение и благослов. На прощаване със софийската общественост
По онова време България е сломена от изповядва: „Тук, във вашата страна аз праз-
жестоките удари на три нещастни войни, нувам пак рожден ден и идеалите ми срещат
завършили с рухване на следосвобожденския своя пълен израз. Намерих в сърцата ви своето
национален идеал и чувството за национално жилище. И сега, когато се готвя за път, нека ви
единство, с разпад на неукрепналата полити- кажа своето сърдечно сбогом. Изпитвам тъга
ческа система, с кървави политически меж- – болно ми е, но отнасям най-скъпи спомени
дуособици, с обезверяване и дезориентация. за вас, разделям се с най-добри чувства към
Народът е зажаднял за светлина, за радост, за българите, към българския народ.“
надежда, но те не идват отникъде. И ето, на- Чувствата са взаимни. Ето какво пише Асен
сред тази безпросветност през ноември се по- Златаров непосредствено след изпращането
явява дългоочакваният вестител на благодат- на скъпия гост: „Тагор си замина. Но неговият
та. Делегация от български интелектуалци, в образ ще остане задълго запечатан в нашите
която влизат председателят на Пенклуба проф. души. София живя два дни на духовен праз-
Иван Шишманов, проф. Асен Златаров, Димо ник: такова раздвижване във всички среди
Казасов и др., го посреща още на границата. От години не сме имали. Се малко поне, сърцата
Драгоман нататък посрещачите вече се тълпят ни са оплодени за нещо по-горно от делнич-
навсякъде. Когато гостът пристига в София, ните суети, омрази и злини. Когато народът
гарата е изпълнена с народ, който продължава възторжено приветстваше по улиците обси-
да приижда по булевард „Мария Луиза“. Един пания с хризантеми поет, никой не спираше
съвременник (Васил Ставрев) рисува образа на поглед по стените, още зацапани с омразите на
Тагор, така както го е видял и запомнил зави- изборните апели... Мъдростта и красотата ни
наги: „Висок, държалив старец, който въпреки бяха гостени и ни накараха да си спомним, че
голямата умора от постоянните си пътешест- сме човеци.“
вия, никога не се привежда и като някой колос Удивително е това съсредоточено внимание
винаги се издига над тези, които го окръжават. към „пророка“ от Изток. Но то не се дължи
Дълги бели коси увенчават като някой ореол само на жаждата за среща с коя да е обаятелна,
широкото му и високо чело. Чертите на лицето повдигаща сърцата личност. България познава
са спокойни и идеално правилни... Тъмни- ума и духа на Тагор доста преди да види ли-
ят, по-скоро медно-жълт отколкото медно- цето му. Още от 1913 г., когато му е присъдена
червен цвят на кожата характерно изпъква Нобеловата награда за литература, в нашия
върху белия фон на косите и дългата брада на периодичен печат устремно нахлуват творбите
библейски пророк, която завършва удивително на писателя – лирични, белетристични, пуб-
красивия образ. Ала дълбоките умни очи, кои- листични – в `превод от различни европейски
то проникват до дъното на душата, са най-ха- езици. Излизат и цели негови книги: стихо-
рактерното в това лице. Колко са те проница- сбирките Градинарят, 1919 (превод на Дими-
телни, тези тъмни, големи очи!... Най-сетне и тър Христов Максимов-Мирчо) и Гитанджали,
неговият глас! Ако е вярно, че понякога гласът 1920 (на Методи Вечеров); романът Дом и
може да бъде най-добрия тълмач на вътрешни- свят, 1922 (Николай Райнов); драмите Читра,
те душевни проявления, именно при гласа на Жертвата и Чатуранга (последната в превод на
Тагор това е в най-голяма степен така. Поетът Константин Константинов); както и още един