Page 112 - Svetilnik_17_small_1-120

110

ясно в процеса на музикалното възприятие. на отделни традиции и високо ниво на
Инструментите и инструменталните хибридизация стават нещо обичайно след
състави също показват какво да очакваме в десетилетия на промени. Вместо музикал-
музикалната форма, както и къде се намираме ни особености на различни изпълнителски
в композиционната структура. Има устано- школи, резултатът често е хибридна музика
вена последователност във включването на от Северна и Южна Индия, смесване на ин-
инструментите в индийските традиционни дийски класически и фолклорни традиции,
композиции. Първият инструмент – този, с индийски и не-индийски жанрове, авторска
който започва изпълнението, е с функция на и традиционна музика на която не е извест-
бурдон (непрекъснато звучащ главен/главни но авторството.
тонове от изпълняваната рага). Изборът му е Така хибридното познание, мозаечните
в зависимост от ансамбъла. Следващият ин- структури, кратките изпълнения, разнородна-
струмент, който се включва в изпълнението, та аудитория са вече широко разпространено
е солов - струнен или духов инструмент (днес явление днес. Мобилността в съвременния
има комбинации от двата вида). Последният глобализиран свят е от решаващо значение.
инструмент, който се присъединява в изпъл- Създаването и възприемането на индийска
нението е перкусионен – обикновено в тради- класическа музика се влияят взаимно в про-
цията Хиндустани това е двойката барабани цеса на модернизация. 1
табла. Така появата на ударен инструмент в
композицията маркира началото на втория
голям дял от цялостната композиция при Indian Music Culture
изпълнението на класическа традиционна
музика в Индия. – from Tradition to
Процесът на модернизация в индийската
класическа инструментална музика премина- Modernization
ва през различни периоди и има някои много
важни функции. Разделянето на инструмен-
тална и вокална музика е сравнително ново Ivanka Vlaeva-Stoyanova
явление за музикалната традиция на Индия
(видима в края на XIX и началото на XX в.). The main focus of the study is Hindustani
50-те и 60-те години на ХХ в. са период, instrumental music in the context of basic culture
когато индийската инструментална музика - music layers in India and some of the ways in
получава видимост в Европа и Америка и which it has been modernized. Its transition from
младежките социални движения имат реша- tradition to modernity is demonstrated through
ваща роля за нейното разпространение извън changes in musical education and its methodo-
Индия. Именно тогава този вид инструмен- logy, music performance and transition, music
тална музика става експортна стока поради perception and musical instruments. Novelties
своя по-универсален характер в сравнение in education are presented through the example
с индийските вокални композиции. Музи- of such institutions as the Indira Kala Sangeet
канти като Рави Шанкар (Ravi Shankar) се Vishwavidyalaya in Khairagarh, Chattisgarh.
превръщат в модели за подражание. Тяхната Music performance and transition are illustrated
сценична музика и звукозаписи в медиите се through some cross-cultural projects conducted
имитират от представители на по-младите по- by Indian and Bulgarian musicians. Changes in
коления. Дълбоките промени в обществото, music perception are explored in the relations
икономиката и културата се отразяват върху between music, media and stage performances.
развитието на индийската класическа музика. New classical instruments and the modernization
Модернизацията на индийската инстру- of traditional ones are the next point explored
ментална музика става възможна благода- in this survey. Special examples include some “In-
рение на демократизацията на изкуствата и dianized” instruments and the musical practice
тяхната голяма трансформация в публич- of Brij Bhushan Kabra, Hariprasad Chaurasia,
ното пространство и медиите. Смесването Shivkumar Sharma and Ravi Shankar.

1 Беседа първа от поредицата „Майстори на индийското музикално изкуство”, която Клуб „Приятели на Индия” започна през 2015 г.
Авторката е от Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград и асоцииран член на Института за изследване на изкуствата,
БАН – б. р.