Page 116 - Svetilnik_17_small_1-120

114

години заслужа да обърнем особено вни- във вековете традиционни ценности, той по-
мание на Робита Саркар в нейната книга, казва друга гледна точка към филмовия арте-
повече насочена към естетиката и типоло- факт, обвързвайки го с местната традиционна
гията, отколкото към историята на филма. култура, литература и въобще фундаментът
„Индийското кино днес – анализ“ търси на зрелищните изкуства и канонът.
приемствените връзки между традиционни- Щрих № 3: Двама големи пионери –
те драматургични похвати и сценаристика в Пхалке и Рай
индийския филм. Дадасахиб Пхалке, който през 1913 г.
Издаваното от Аруна Васудев в Делхи заснема първия собствено индийски филм,
списаниe „Синемая“ (“Cinemaya”), разширява прави и „Детството на Кришна“ (1919, 47
кино-изследователската си териотория, като мин). Филмографията му надхвърля над 90
акцентира не само върху значимите филми пълнометражни филма и 26 късометражни
на Индия, но и въобще на азиатския регион. и е обвързана с националното и либера-
Започва да излиза през 1988 г, а през 1990 г. листични движения. Според реномирания
е водещ инициатор (съвместно с UNESCO) изследовател на азиатското седмо изкуство
за основаването и създаването на Мрежа за Вимал Дасаянаяке, Пхалке играе съществена
промотиране на азиатското кино (Network роля в тях. Той дава тласък в разбирането
for the Promotion of Asian Cinema - NETPAC). на традицията, моредността, повествова-
Благодарение на мрежата от 90-те години на- телния възглед, параметрите на визуалния
сам индийското кино се радва на значително образ, широтата на културата, зрителското
по-голям интерес от изследователите, дори и удоволствие. Оттук насетне всички те биват
в интердисциплинарен план. дискутирани във взаимодействие с масовото
В изследователското поле на индийското кино. Реално, ако го нямаше Пхалке, другият
кино, и по-специално неговото присъствие в голям пионер на индийското кино - Химансу
съвременното развитие на кинематографията, Рай - не би съществувал.
постепенно се формират два основополагащи Благодарение на Рай (1892 – 1940) Индия
подхода: се легализира на екрана в Европа и достига
- модерен – обвързащ филмовата творба дори до Балканите. Заради сътрудничест-
с масовата аудитория, социалните промени, вото с немския режисьор Франц Остен и
политиката, демографията, поставящ си за умението да продуцира, режисира и играе
цел да реконструира националния облик на като актьор, Рай прави първата копродук-
съвременната индийска култура като съчета- ция между Индия и Германия и така ма-
ва в себе си бинарни опозиции като материал- нифестира по автентичен и същевременно
но и духовно, модерно и традиционно; четивен за европееца начин образът на
- класически – свързващ киното с кон- индийската културна традиция. В началото
текста на културното наследство и градените на ХХІ в. техните съвместни филми биват
реставрирани, дигитализирани , издаде-
Сцена от филма „Ченай експрес” ни на DVD и отново показани на света в
един съвсем друг прочит. Художествените
достойнства на „Светлината на Азия“ (1925)
, „Шираз“ (или „Гробница на една велика
любов“ – 1926) и „Повелята на заря“(или
„Проклятието на небесата“ – 1928) са без-
спорни и от днешна гледна точка. Израз-
ността на Рай (който е основния мотор в
творческия тандем с Остен) е на високо
ниво според естетическите изисквания на
нямото кино. Особено впечатляващ е усетът
му към човешкото лице, изобразяването на
детайлната емоция без прекалена театрална
експресивност.