Page 115 - Svetilnik_17_small_1-120

113

индийския екран. В предговора можем да про-
четем следното: „С оскъдни ресурси, помощ
от правителство-мащеха, в ожесточена конку-
ренция с привилигированите чужди филми,
с малко на брой технически квалифицирани
лица, с незаинтересовани инвеститори, с не
особено запалени фенове, с актьори и актриси
едвам можещи да произнесат името си (заради
което хората, свързани с екрана изпаднаха в
немилостта на обществото), без филмов пазар
извън Индия, с цензуриращи цензори, без
Дадасахиб Пхалке
правова основа, с евтини подигравки отляво,
И особено прецизно да боравим с матери- безнадежност насреща и критицизъм зад гър-
ята, ясно подчертавайки, че Боливуд може ба, индийската филмова индустрия, благодаря
да е синоним на индийското кино въобще в на Бога, направи първите си стъпки на бойното
съзнанието на масовия зрител, но не и в това поле на славата, сражавйки се срещу хиля-
на изследователя. И същевременно в ника- ди несретности. Нима (индийската филмова
къв случай не изчерпва явлението индий- индустрия – А.М.) не е направила гигантска
ска кинематография, което е най-малкото крачка?“ Както коментират и индийските кино-
мащабно и многопланово по своята същност. веди разсъжденията на Рангасвами понякога са
Както казва и голямата звезда на индийското твърде крайни и не съвсем реални по отноше-
кино и бивш министър на културата Винод ние на историческата действителност. Важно-
Кханна в интервю, дадено по време на сним- то е че съществува пръв опит да се направи
ки в България през есента на 2006г.: „Вече портрет на кинематографията.
имаме и доста силни арт течения, които са Запазен и дори достъпен в електронен вари-
извън плоскостта на типичния комерсиален ант се намира и особено ценния за историците
Боливуд. Естествено масовата публика и бокс на седмото изкуство „Доклад на индийския
офисите се интересуват от песните, танците, Кинематографически комитет – 1927–1928 г.“,
мелодрамите, страстните и конфликтните който описва състоянието на кинематография-
любовни сюжети и всичко, което се смята та, преминавайки през всевъзможни аспекти, в
характерно за киното на Индия. За щастие това число кинокритиката, цензурата и тютю-
голяма част от добрите ни актьори желаят да нопушеното. Подобна е и книгата на Фазал-
се снимат не само в продукциите на Боливуд, бхой „Индийският филм“ от 1939 г., която е
но и да опитат нещо по-различно, повече свързана с цялата индустриална, техническа,
насочено към арт киното и ъндърграунд организационна и икономическа страна на ки-
теченията. Публиката търси и екшъни, и нематографа. През 1950 г. излиза моногорафи-
комедии, и интересни сюжети, заснети с пре- ята „Индиският филм“ на Филмова Асоциация
възходна техника. Така че киното в Индия на Индия, а шест години по-късно - студията
живее все по-интензивен живот и се развива „Индийските звукови филми“ (1931 - 1956), от
понякога непредсказуемо.“ Филмовата индийска федерация. През 1963 г.
Още със самата си поява киното предиз- се появява още една история на индийското
виква отзив първо в индийското медийно кино, която по-късно, през 1980 излиза с второ,
пространство. Като първи изследвания се допълнено издание. Авторите са Ерик Барноу и
сочат публикации от късния колониален С. Кришнасвами. Заглавието отново е „Ин-
период в пресата. В края на 20-те и началото дийският филм“. Едва в края на 80-те излиза
на 30-те години на ХХ в. се появяват вече подробно историческо кино изследване със
не само статии, но и издания върху индий- заглавие „Киното на Индия“ на Фероз Рангун-
ското кино. Като пионерска книга се смята вала. От средата на 50-те години в Индия се
„Кой кой е в индийската земя на киното“ на появяват и филмови списания, като “Filmfare”,
Рангасвами (Rangaswami.S.). Текстът излиза “CineBlitz”, “Stardust”, “Screen”.
в момент, когато звукът вече завладява и Сред киноведските изследвания от 70-те