Page 90 - Svetilnik_13
P. 90
88
Тагор, Гитанджали
и Нобеловата награда
Ниланджан Банерджи
„Копнея за широкия свят“, споде- английски превод на поемите си с
ля Рабиндранат Тагор в писмо до И. британския си приятел, художника
вселенска харм ония, да желае пове- Синът на Тагор, Ратиндранатх, се
Уилям Ротенщайн (1872–1945). Оказва
Дж. Томпсън от 1916 г. Съвсем
се обаче, че кожената чанта с ръко-
естествено е за човек като Тагор,
посветил себе си в търсенето на
писа на преводите е изчезнала.
втурва към бюрото за изгубени вещи
че от това, което му предлага пуб-
на Британската железница и успява
ликата на колониален Бенгал, където
е роден и отрасъл. Превелият на
да си върне багажа, който бил забра-
вил във влака. По този повод в био-
тринайсетгодишна възраст Мак-
бет на Шекспир Тагор се доказва
графията си той пише: „Често съм
като продуктивен двуезичен писа-
се питал по какъв начин щяха да се
тел за времето си, който често
на Гитанджали се беше изгубил по
обича да превежда собствените си
произведения на английски.
моя вина.“ Намерените преводи са
издадени на 1 ноември 1912 г. от
През 1910 г. Тагор публикува стихо- развият събитията, ако ръкописът
сбирка, озаглавена Гитанджали. По Индийското общество в Лондон под
това време той вече се е утвърдил формата на стихосбирка, озаглаве-
като писател, композитор и педа- на Гитанджали (Жертвени песнопе-
гог. До появата на стихосбирката ния) с въвеждащи думи от английския
Гитанджали Тагор изживява серия от поет Уилям Йейтс.
лични трагедии. Писателят губи сво- Уилям Ротенщайн, който познава
ята майка Шарада Деви (1875), скъпа- Рабиндранат от посещението си в
та си доведена сестра Кадамбари Индия в периода 1910–1911 г., запозна-
(1884), съпругата си Мриналини (1902), ва Тагор с кръга свои видни приятели,
втората си дъщеря Ренука (1903), включително и с Йейтс. Сред тях са
баща си Девендранатх (1905) и най- още Томас Мур (1870–1944), Ърнест
малкия си син Саминдранатх (1907). Райс (1859-–1946), Езра Паунд (1885–
В началото на 1912 г. Тагор заболя- 1972), Мей Синклер (или Мари Амилия
ва сериозно. Отлага планираното си Сейнт Клер, 1863–1946), Стопфърд
пътуване до Англия и решава да се Брук (1832–1916). Те остават очарова-
прибере в родовата си къща в Силай- ни от мистичния поглед и риторичния
да (днешен Бангладеш), разположена блясък на Тагоровата лирика. Йейтс
по крайбрежието на река Падма, предлага леки промени в прозаичните
където превежда на английски език преводи на стиховете от Гитанджа-
някои от поемите си от родния бен- ли. Във въведението си към стихо-
галски. След като се възстановява, сбирката той казва следното за
през май 1912 г. Тагор отплава за обаятелната им сила: „Тези преводи
Англия. По време на дългото пъте- разпалиха кръвта ми както нищо
шествие с кораб писателят про- друго през последните години... Носех
дължва експериментите си в сфера- с дни ръкописа у себе си, четях го във
та на превода. До преди 1912 г. той е влака, отгоре на омнибуса, в ресто-
превел само отделни свои стихове. ранта и често се налагаше да спи-
През юни 1912 г. в Лондон Рабин- рам, за да не види някой странник
дранат решава да сподели своя колко много съм се развълнувал.“
