Page 55 - Svetilnik_13
P. 55
53
На 17 и 18 ноември Тагор изнася жаждата за среща с коя да е обая-
две беседи в Свободния и в Народния телна, повдигаща сърцата личност.
театър. Говори за съвременното България познава ума и духа на Тагор
изкуство и за собствения си живот доста преди да види лицето му.
и дело. Чете свои стихотворения. Още от 1913 г., когато му е присъде-
Залите са претъпкани от възторже- на Нобеловата награда за литера-
ни слушатели. От баща си знам, че с тура, в нашия периодичен печат
мъка се е прониквало в тях и че устремно нахлуват творбите на
атмосферата е била като при све- писателя – лирични, белетристични,
щенодействие. Гостът намира публицистични – в превод от различ-
време да посети и храма „Св. Алек- ни европейски езици. Излизат и цели
сандър Невски“, Етнографския музей, негови книги: стихосбирките Гради-
художествени изложби, среща се в нарят, 1919 (превод на Д. Хр. Макси-
неофициална обстановка с пред- мов-Мирчо) и Гитанджали, 1920
ставители на интелигенцията, но (Методи Вечеров), романът Дом и
не и с официални лица. След като свят, 1922 (Николай Райнов), драми-
изслушва изпълнения на български те Читра, Жертвата и Чатуранга Тема на броя
народни песни, казва, че намира голя- (последната в превод на Констан-
ма прилика между тях и тези в род- тин Константинов), както и още
ния му Бенгал. На прощаване със един поетичен сборник, Поеми на
софийската общественост изпо- детството – всички през периода
вядва: „Тук, във вашата страна аз 1923–1925 г.
празнувам пак рожден ден и идеали- И все пак истинският бум в бъл-
те ми намират пълен израз. Намерих гарската рецепция на Тагоровото
в сърцата ви своето жилище. И сега, творчество е свързан с посещение-
когато се готвя за път, нека ви кажа то му и обхваща следващите някол-
своето сърдечно сбогом. Изпитвам ко години. До края на десетилетие-
тъга – болно ми е, но отнасям най- то излизат от печат важни свето-
скъпи спомени за вас, разделям се с гледни и художествени съчинения на
най-добри чувства към българите, писателя: Садхана, Национализмът,
към българския народ.“ Чувствата Моето училище. Жената, Моето
очевидно са взаимни. Преди да пре- учение, поетичните книги Гроздобер,
сече Дунава, той ще остави ярка Лунен сърп и Златната ладия, Поеми
следа в душите на хората. на Кабир, Из „Шепоти на душата“,
Ето какво пише Асен Златаров романът Гора, сборниците разкази
непосредствено след изпращането Нощ на сътворението и Светлина и
на скъпия гост: „Тагор си замина. Но сенки, драмата Саняси (Аскет). Поя-
неговият образ ще остане задълго вяват се и нови издания на по-рано
запечатан в нашите души. София публикувани творби. Особено важно
живя два дни на духовен празник: е да отбележим, че през паметните
такова раздвижване във всички 1926 и 1927 г. излизат и две книги,
среди години не сме имали. Се малко които оглеждат и оценяват дей-
поне, сърцата ни са оплодени за ността на Тагор и неговото творче-
нещо по-горно от делничните суети, ско наследство: Мъдростта на
омрази и злини. Когато народът въз- Рабиндранат Тагор от Вичо Иванов с
торжено приветстваше по улиците предговор от Людмил Стоянов и
обсипания с хризантеми поет, никой Рабиндранат Тагор: живот и твор-
не спираше поглед по стените, още чество от Васил Ставрев с въведе-
зацапани с омразите на изборните ние от Асен Златаров. Вичо Иванов и
апели... Мъдростта и красотата ни Васил Ставрев са автори и на мно-
бяха гостени и ни накараха да си жество други публикации, посвете-
спомним, че сме човеци.“ ни на Тагор.
Удивително е това съсредото- Третата голяма вълна в усвоява-
чено внимание към „пророка“ от нето на Тагоровото наследство е
Изток. Но то не се дължи само на свързана със стогодишнината от

