Page 54 - Svetilnik_13

52

на епохите, който танцува този миг Цариброд. От Драгоман нататък
в кръвта ми. посрещачите вече се тълпят нався-
Ние, българите, имаме специално къде. Вестта за пристигането на
основание да се вслушваме в гласа Рабиндранат Тагор е разпростране-
на Тагор с внимание и обич. През на във всички вестници. В негова
есента на 1926 г. той посети стра- чест са затворени Университетът
ната ни и това, макар и кратко гос- и училищата в България. Когато гос-
туване се превърна във важно съби- тът пристига в София, гарата е
тие – в почти мистично откровение изпълнена с народ, който продължа-
и благослов. България беше вътреш- ва да приижда по булевард „Мария
но сломена от жестоките удари на Луиза“. Ето как един съвременник
рисува образа на Тагор, така както
три нещастни войни, завършили с
Тема на броя национален идеал и чувството за въпреки голямата умора от постоян-
го е видял и приел в сърцето си:
рухване на следосвобожденския
„Висок, държалив старец, който
национално единство, с разпад на
ните си пътешествия, никога не се
неукрепналата политическа систе-
привежда и като някой колос винаги
ма, с кървави политически междуосо-
се издига над тези, които го окръжа-
бици, с пълно обезверяване и дезори-
ват. Дълги бели коси увенчават като
ентация. Това е годината, в която
Иван Милев създава своята емблема-
чело. Чертите на лицето са спокой-
тична картина с ритуалната про-
ни и идеално правилни... Тъмният, по-
цесия на отчаяните селянки-оплак- някой ореол широкото му и високо
вачки „Нашите майки все в черно скоро медно-желт, отколкото медно-
ходят“, а Багряна написва може би червен цвят на кожата характерно
най-силното си стихотворение, изпъква върху белия фон на косите и
„Моята песен“, в което изплаква: дългата брада на библейски пророк,
която завършва удивително краси-
О, песен такава – злокобно, сподавено- вия образ. Ала дълбоките умни очи,
тиха, които проникват до дъното на душа-
не си още чувал – и може би никъде та, са най-характерното в това
няма, лице. Колко са те проницателни,
защото и няма – народ с орисия
по-лиха тези тъмни, големи очи!...
и с мъка по-тежка, и с воля – безропотно А кротката му блага и детински
няма. чиста усмивка! Не е ли тя най-добри-
И тук преобладава все същият тра- ят израз на също така детински
урно-черен цвят: чистата му душа?
Най-сетне и неговият глас! Ако е
У нас планините и лете не губят вярно, че понякога гласът може да
снега си, бъде най-добрият тълмач на вътреш-
морето е малко, но име то носи –
Черно, ните душевни проявления, именно при
и върхът е Черен, вечно сърдит гласа на Тагор това е в най-голяма
и свъсен, степен така. Поетът притежава
и черна земята – плодна, но тъжна такъв сладък и мелодичен глас, че и
безмерно. най-обикновената проза у него полу-
България е зажадняла за светлина, чава тона на божествена песен...
за радост, за надежда, но те не И чудно ли е, че одарен с всичките
идват отникъде. И ето, в това мрач- тези редки качества, облечен в дъл-
но време, в късната есен на западна- гата, кафяно-желта в обикновения
та є граница се появява дългоочаква- живот и сиво-пепелява в тържест-
ният вестител на благодатта. вени случаи, дреха, той носи навред,
Делегация от български интелекту- отдето мине, обаяние и радост?
алци, в която влизат председате- Чудно ли е, че дълго след като сте го
лят на Пенклуба проф. Иван Д. Шишма- видели, вие продължавате да живее-
нов, проф. Асен Златаров, Димо Каза- те с красивия спомен, който ви е
сов и др., го посреща още на гара останал от него?“ Васил Ставрев