Page 59 - Svetilnik_13

57

ÑËÎÂÎ Íà Í.Ïð. äÈÂßÁÕ ÌàÍ×àÍäà, ÏÎÑËàÍÈÊ Íà ð ÈÍäÈß Â ÑÎÔÈß,
Íà ÎðãàÍÈÇÈðàÍÎÒÎ ÎÒ ÊËÓÁ „ÏðÈßÒÅËÈ Íà ÈÍäÈß“ ÒÚðÆÅÑÒÂÅÍÎ
×ÅÑÒÂàÍÅ Íà 150-ãÎäÈØÍÈÍàÒà ÎÒ ðÎÆäÅÍÈÅÒÎ Íà ðàÁÈÍäðàÍàÒ
ÒàãÎð  àÓËàÒà Íà ÑÓ „ÑÂ. ÊËÈÌÅÍÒ ÎÕðÈäÑÊÈ“, 11 ÌàÉ 2011 ã.

Скъпи приятели

Събрали сме се тук тази вечер, за да открием тържествата, посветени
на 150-годишнината от рождението на Рабиндранат Тагор.
Рабиндранат Тагор е философ, просветител, писател, поет, композитор,
художник, както и първият Нобелов лауреат от Азия. Той получава Нобеловата
награда за литература през 1913 г. за творбата „Гитанджали“. Тагор е
авторът на националния химн на Индия и е написал повече от 2000 песни. Днес
съществува отделен жанр в музиката, кръстен на него – Рабиндра Тема на броя
сангит. Освен това Тагор е и просветител – той основава Вишва Бхарати в
Шантиникетан – образователна институция, която все още съществува.
Тагор е пътувал много, посещавайки тридесет държави на пет
континента. През 1926 г. по покана на Дома на печата и изкуствата той
посещава София, където прекарва два дни. Българската общественост го
посреща много сърдечно. Училищата и университетите биват затворени
заради посещението му. На 17 ноември той изнася първата си публична
лекция в Свободния театър (сега Музикален театър) на тема „Съвременното
изкуство“, а на 18 ноември говори в Народния театър за творбите си
„Гитанджали“ и „Градинарят“. След това, на път към Румъния, посещава
българското Черноморие и Русе.
Рабиндранат Тагор е и художник. Започва да рисува на шестдесет-
годишна възраст и е изключително плодовит и в тази насока. Както самият
той споделя: „В изкуството човек разкрива себе си, а не обектите, които
пресъздава.“ Можете да видите това в творбите му, репродукции на някои
от които са изложени във фоайето пред залата. Пълната изложба ще бъде
открита в Народния театър в най-скоро време.
Бих искал да завърша с един стих от Тагор. Надявам се, че моята
непрофесионална рецитация няма да развали преживяването ви от
красивата поезия:

Кой си ти, читателю, зачел стихотворенията ми след сто години?
Не мога да ти пратя ни едно цветче от туй великолепие на пролетта,
нито един отблясък от златото на хей онези облаци.
Но отвори вратите си и гледай.

От цъфналата си градина набери благоуханни спомени
за отлетелите цветя от преди сто години.
И в радостта на своето сърце дано усетиш тази жива радост,
която пя през утринта на друга пролет,
изпращайки честития си глас напред през сто години. 1
Благодаря ви!

1 В превод на проф. Александър Шурбанов, публикуван в „Рабиндранат Тагор, Избра-
ни съчинения“, т. 3, С., 1985 г.