Page 60 - Svetilnik_13
P. 60
58
Гурудев
Рабиндранат Тагор 1
Андрей Даниел
Зашеметен от всичко, което чувст-
вах и виждах там – посетих, разбира
Тема на броя видях портрета от старото спи-
се, и Националната галерия в Ню
Делхи. Бях безкрайно учуден, когато
сание и прочетох кой бе авторът –
нашият голям художник Борис Георги-
ев. Оказа се, че колкото е наш, тол-
кова е и индийски. Негови картини се
съхраняваха в галерията като голяма
ценност. Тези всеизвестни истини
за мен тогава бяха вълнуващи лични
открития.
Какъв трябва да бъде човек, за да
бъде популярен, обичан и безкрайно
уважаван от народ, наброяващ мили-
Помня, че за първи път чух това, ард хора! В Европа на подобни хора
подобно на странна екзотична музи- им казват енциклопедисти, а в Индия
ка име – Рабиндранат Тагор, като Тагор го наричат гурудев – божест-
малък. Майка ми бе абонирана за вен учител.
едно, изчезнало вече списание на Неговата велика носталгия по
ЮНЕСКО – „Проблеми на мира“. От целостта, го превръща в мислител,
снимката ме гледаше белобрад писател, поет, драматург, музи-
мъдрец, а на другата страница, кант, учител и художник. Подобно на
струва ми се, имаше негов портрет непрекъснатостта на материята
от някакъв художник – хубав порт- духът на Тагор е непрекъснат – еле-
рет. Било е краят на 50-те. гантно и неусетно преминава от
Минаваха години и оттук-оттам, стих в песен, от философия – в пиеса,
аз чувах разни нови работи за този от роман – в картина.
странен човек. С учудване разбрах, И ето, тук, пред вас, е неговото
че той е идвал в моя Русе и даже май художническо превъплъщение.
баба ми е била на негова беседа, но Забележете колко естествено,
всичко това е било отдавна, още буквата се превръща в калиграфия, а
когато аз не съм бил роден, а май и калиграфията – в образ, който пре-
моят татко не е бил още роден – минава през пейзаж или човешки фигу-
през 1926 г. ри, за да се превърне в абстрактна
Така се случи, че животът – бързо- композиция – свидетелство за меди-
течен и изненадващ, ме заведе в тациите на автора.
родината на този велик човек (вече Медитациите, които могат да
знаех, че е наистина велик) – Индия. ни слеят със света, времето и живо-
1 Слово на проф. Андрей Даниел за откриването на изложбата „Рисунки на Рабин-
дранат Тагор“ в Народния театър „Иван Вазов“ на 17 май 2011 г. На снимката проф.
Даниел и директорът на театъра г-н Павел Васев на откриването на изложбата.

