Page 53 - Svetilnik_13

51

Българският рожден ден

на Рабиндранат Тагор 1

проф. дфн Александър Шурбанов

ние, човек от природа. Това подхран- човек от природа, на раса от раса
ва в душите ни силно подозрение към и народ от народ, на вяра от вяра,
всичко, което е извън построените на знание от знание и идеология от
от нас прегради, и всяко нещо тряб- идеология. За единението на света
ва да се бори упорито, за да бъде и на цялото битие пее Тагор във
допуснато в нашето признание.“ всеки ред от изумително разнолико-
Тагор отдава всички беди на то си творчество, а вътрешното
съвременния свят на тази разделя- единство на самата многоликост Тема на броя
ща и антагонизираща умствена на неговото дело е живо потвържде-
нагласа. Но той знае и къде да търси ние на тази идея. В него изкуство и
противоотрова за нея и я намира в философия, метафизика и злободнев-
наличието на една алтернативна ност, слово и музика, природен и
цивилизация, възникнала и устояла човешки свят, религиозни, национал-
на времето в индийската история. ни и социални общности преливат
Тя е израсла сред лесовете и е свик- едно в друго и между тях не оста-
нала да съществува в дружелюбна ват ръбове и белези. Този синкрети-
съпричастност със заобикалящата зъм, извиращ от тъмните дълбини на
я среда. „Бидейки в постоянен допир индийската древност и разцъфтял
с живия растеж на природата, умът във великолепието на хилядолетна-
е останал свободен от всяко жела- та индийска култура, все повече
ние да разширява властта си чрез привлича ума на западния човек и му
издигане на гранични стени около дава надежда за утрешния ден.
своите придобивки. Целта на чове- Стига да може да се пробуди от
ка е била не да придобива, а да инерцията на своята традиция и да
освобождава, да разширява своето се възроди, за да запее с поета:
съзнание, като расте заедно със
Потокът на живота, който ден и нощ
заобикалящото го и се сраства с тече през вените ми, тече и през света
него. Той е усещал, че истината е обширен и танцува в ритмични стъпки.
всеобхватна, че в света не същест- Това е същият живот, който избликва
вува абсолютна изолация и че един- възторжено в безброй треви през
ственият път за постигане на наслоената
истината е проникването на наше- прах на земята и се разбива в грохотни
то битие във всяко нещо.“ вълни
Малко по малко, притиснати от от листи и цветя.
страшните кризисни реалности на Това е същият живот, който се люшка
нашата западна цивилизация, ние в морето – люлка на рождението

и смъртта
осъзнаваме, че единственото спа- от прилива до отлива.
сение е в преодоляването на вкоре- Чувствам как цялото ми тяло засиява,
нилите се в нея вредни навици на докоснато от тази вселена на живота.
разделяне и противопоставяне – на И гордостта ми е от животворния пулс

1 Слово, произнесено на организираното от Клуб „Приятели на Индия“ тържестве-
но честване на 150-годишнината на Рабиндранат Тагор в Аулата на Софийския уни-
верситет на 11 май 2011 г.