Page 134 - Svetilnik_21_2020_book
P. 134
132
можем да видим предвестник на доктрината между господар и подчинен. То бива проти-
за прераждането. Само че ако на нас ни се вопоставено на онова жертвоприношение,
струва логично следствието, че повторна при което човек принася самия себе си вътре
смърт на небето може да означава единстве- в самия себе си и което традицията разпоз-
но и само връщане на земята, проблемът е, че нава като атмаяджна. Мистикът атмаяд
на този етап подобна развръзка въобще не се жнин знае, че няма по-висша форма извън
коментира в текстовете и съдейки по различ- него, щом той е идентичен с жертвоприноше-
ния кръгозор на древния индиец логиката нието, а жертвоприношението е идентично с
не е толкова очевидна, колкото ни се струва. върховния творец Праджапати. „Този, който
Във всички откъси, третиращи пунармритю почита божеството, мислейки си ‚той е едно,
акцентът неминуемо пада върху освобож- а аз съм друго‘, всъщност не разбира. Той е за
дението от греха, от неправилното действие боговете това, което е добитъкът за човека“
или адхарма, което най-много застрашава (БУ 1.4.10). Жертвоприношението става еже-
небесния престой на покойника. дневен, ежеминутен ритуал, който извърш-
Радикална промяна във възгледите към ваш, докато дишаш, храниш се, вървиш. Това,
живота и отвъдния живот засвидетелстваме което отличава атмаяджнина от конвенцио-
в периода на упадък на брахманизма, когато налния жертвопринасящ, е именно степента
жертвената система изпада в криза. на потъване в дълбините на Аза, умението му
Жертвена система в криза да вижда отвъд зримото.
В периода, когато се създават текстове от Тоест авторите на Упанишадите напъл-
класа, наречен Упанишад, настъпват решава- но преобръщат съществуващите дотогава
щи изменения в културния и социално-по- религиозни представи. Те изместват риту-
литически климат на страната. Чрез прино- ала от външен и сложен, ангажиращ много
шенията хората принуждават вселенските ресурси и хора, в едно мистично, вътрешно,
сили да изпълняват желанията им, което на субективно изживяване, което на практика
практика обезсмисля ролята на боговете. обезличава брахманическата институция,
Жертвоприношението става самоцел, което елеминира нейните властови позиции и по-
води до неговото техническо усложняване средничество.
и детайлизиране. Ритуалът се превръща Възникване на доктрината
във формалност. То достига онази връхна за прераждането
точка на изчерпаност и пренасищане, които Индикатор за протичащата идеологична
катализират процесите на преразглеждане на промяна е възникналата диференциация в
ритулната практика. представите за задгробния живот.
По това време си проличава първият Още в Брáхманите е изразена идеята, че
ясен вододел между представителството на продължителността на човешкия престой в
духовенството. Този вододел, намира израз в отвъдното се определя от броя и естеството
съдържанието на Упанишадите. В Упаниша на извършените от индивида приношения
дите концепцията за жертвоприношението по време на жизнения му път. Теолозите от
(яджна) бива трансформирана и рафинирана. периода на Упанишадите преработват тази
Истинското жертвоприношение вече не е идея, като обособяват два отделни пътя за
това, в което обектът на почитание се намира душите в зависимост от поведението им на
извън човека, отделeн от него, както е в кла- земята, но най-вече от степента на придоби-
сическия формат, в който хората са адресан- то познание – това са „пътят на предците“
ти, а боговете реципиенти на техните дарове (питрияна) и „пътят на боговете“ (деваяна).
и жертви. Този тип жертвоприношение в Поелият по „пътя на предците“ преминава
заключителните части от канона се дефинира през „тъмните аспекти“ на света – това са
като деваяджна или „жертвоприношение към нощта, намаляващата луна, сезоните, през
боговете“. Този формат на религиозна изява които слънцето се движи на юг (т.е. студе-
предполага отдаване на почит към нещо ните месеци), света на предците и накрая се
външно, нещо по-висшестоящо. В него са установява трайно в луната. Той не постига
налице йерархично обусловени отношения безсмъртие и следователно един ден ресур-