Page 133 - Svetilnik_21_2020_book
P. 133

131

           пр.н.е.) жертвоприношението е въздигнато   ритуали. Именно в тях, казват текстовете, се
           до демиург, абсолют и лечител на космоса, но   крие ключът към постигане на безсмъртие.
           също и до своеобразна „работилница“, в коя-  Тяхното извършване гарантира запазване
           то се оформя същността на индивида както   на цялостта на небесното тяло и вечното му
           на земно ниво, така и в задгробния свят. По-  пребиваване в състояние на блаженство в
           чиналият трябвало да бъде ритуално устано-  райските земи.
           вен като праотец, питри, буквално обожест-   Накратко идеята е, че ритуалите изграж-
           вен „Баща“, тъй като подобен мощен статут   дат отвъдния ти живот. С някои от тях ти
           не се получавал автоматично със загубата на   постигаш безсмъртие. Не се нуждаеш от
           тялото. Това изисквало извършване на ри-  поддържащата сила, която земните хора
           туали в продължение на десет дни, колкото   ти предлагат под формата на приношения,
           са и обредите при раждане на дете. Част по   които оставят в земята. Престоят на други
           част се оформяло временно и невидимо тяло,   обаче не е така блажен. Те трябва да разчитат
           което да позволи на мъртвия дух да премине   на потомците си, че ще им бъде гарантирана
           от другата страна и да се присъедини към   необходимата прехрана.
           компанията на предходните прародители.       На този етап във Ведите не се споменава
           Това е една от причините за важността на   нищо за връщане на земята след смъртта,
           сина. Синът е този, който извършва послед-  нито за карма като морално-етичен закон
           ния обред, заключителното жертвопринасяне  на действието или за мокша като концепция
           на изчерпаното тяло. Без него се превръщаш   за освобождение от цикъла на прераждане.
           в гладен дух (прета), а не в предтеча.    „Карма“ в брахманическия корпус означа-
              Във ведическите представи целият житей-  ва всяко ритуално действие, а „мокша“ се
           ски път трябва да е белязан от дългогодишна   появява единствено в смисъла на освобожде-
           „ритуална кариера“, тъй като всички обреди,   ние от злото, от греха. Но тук регистрираме
           извършени от покойника приживе, имат своя  нещо важно – първите наченки на идеята, че
           частичен принос в оформянето на задгроб-  човешките действия (в частност ритуалите)
           ната личност. Всяко жертвоприношение      са определящи за качеството на престоя ти в
           има различна поддържаща сила, различен    отвъдния живот.
           капацитет за отвъдния свят. Йерархично       В по-късните Брàхмани е засвидетелства-
           най-сложните и редки жертвоприношения     но твърдението, че човек може да се прероди
           се възприемат за най-потентни и осигуря-  обратно на земята. Един такъв пример ре-
           ват най-голяма стабилност или „крави на   гистрираме в Шатапатха брàхамна 1.5.3.14:
           желанията“, източници на всичко най-хубаво   „Сега пролетта възкръсва отново от зимата,
           в задгробните селения (ШБ 10.1.5.4) . Тези,   тъй като от едното се ражда другото: следова-
                                          1
           които могат да си позволят по-пищни и     телно този, който знае това се ражда отново
           разточителни жертвоприношения, получават   на този свят“. Само че тук, това повторно
           по-големи обещания и средства за препита-  раждане на земята, се появява изцяло в кон-
           ние в отвъдното, защото в отвъдния свят чо-  текста на едно широко разпространено схва-
           век „се събира“ отново с жертвоприношени-  щане, че синът обновява бащата и реално го
           ята и даровете, които е извършвал приживе   обезсмъртява.
           (ТС 3.3.8.5). Най-важното, самите приноше-   В най-късните пластове от Брàхманите
           ния и ритуална дан се превръщат в храна или  (VII–VI в. пр.н.е.) откриваме още едно
           иначе казано в „капиталовложение“ за него-  интересно развитие на задгробните пред-
           вия небесен атмáн (РВ 10.14.8; ШБ 11.2.2.5).   стави. Очертава се идеята за освобождение
           Най-голяма потентност в конструирането на   от повторна смърт или т.нар. пунармритю.
           земния и задгробен живот имат публичните   Чрез тази идея регистрираме силния страх
                                                     на ведическия индиец от мисълта, че след
           1    Използвани съкращения:               като веднъж е умрял на земята, може да
                  БАУ Брихадараняка упанишад
                  ТС  Таиттирия самхита              загуби мястото си и в отвъдното. Избавяне-
                  РВ Ригведа                         то от втората смърт (тази на небето) води
                  МДхШ Ману дхармашастра/Манусмрити  до истинско и пълно безсмъртие. Точно тук
                  МунУ Мундака упанишад
                  ЧхУ Чхандогия упанишад
                  ШБ Шатапатха брàхамна
                  ШП Шива пурана. – б.а.
   128   129   130   131   132   133   134   135   136   137   138