Page 122 - Svetilnik_20_WEB_30_08_2018

120

ятно между II и IV в. и приписван на леген- поетично внушение на текста.
дарния автор Бхарата. Натяшастра описва Както подчертава Анандавардхана, лю-
10 качества на дикцията, 10 дефекта и само бовната поезия притежава очарование, не
четири тропи – алитерация (ямака), сравне- защото в нея е използвана думата любов, а
ние (упама), метафорична идентификация защото са използвани такива думи, които
(рупака) и зевгма (дипака). Още от тази най- внушават идеята за любов. Абстрахирайки се
ранна класификация става ясно, че в поези- от анализа на отделни тропи и стилистични
ята акцентът се поставя и върху звученето, и качества и търсейки техните по-дълбоки ос-
върху смислите. нови, той открива непознати до този момент
Тенденциите да се намери онзи белег на перспективи към езика на поезията като нов
поетичния език, който го отличава от всяка тип дискурс, който създава фикционални
друга употреба, намират своя апогей в иде- светове с емотивен заряд, съвършено различ-
ите на философа и поета Анандавардхана, ни от властния език на Веда, контролиращ
който през IX в. формулира своята доктрина ритуала. Теорията за дхвани добива такава
за непряко изразените смисли като основна популярност, че в продължение на столетия
специфика на поезията. В трактата си Дхва- се разработва и разширява от следващите по-
нялока той свързва постиженията на пре- коления поетолози и философи на изкуство-
дходните поетики и семантичните концеп- то. Навярно това е причината, когато днес се
ции на мимамса с драматургичното учение говори за класическа индийска реторика, да
за естетическите емоции, което заема от На- се има предвид точно това развитие, но дори
тяшастра. В духа на метафората за тялото в рамките на представеното тук кратко изло-
на поезията той търси душата на това тяло и жение е видно, че дългата културна история
я намира в онези поетични послания, които на Индия съдържа всички феномени, които
никога не са изразени директно, а се схващат обикновено свързваме с реториката. В някои
като обертон, като ехо – дхвани – и се извли- отношения класическият индийски подход
чат от цялостното въздействие на дадено- към езика може да разшири собствения ни
то поетично произведение. Според гледната европейски хоризонт със специфични идеи и
точка на Анандавардхана останалите аспекти неподозирани посоки на развитие. 4
на творбата като стилистични фигури или
качества на дикцията трябва да бъдат подчи- Old Indian Rhetoric
нени на създаването на емоционална атмос-
фера, която да предизвиква ответна емоция Mirella Lingorska-Grafe
(раса) у зрителя или слушателя. Особената му
заслуга е, че той пренася предимно сценич- There is no exact parallel in Ancient India to
но-драматургични комплекси в областта на Greek and Latin rhetorics as a lore on persua-
поетическия език и по този начин реформира sive speaking in public. Nevertheless, through-
обичайните възгледи за езиковите функции, out Indian history various aspects of discussion
като към първичната и преносната денота- and debate have been thoroughly investigated
ция добавя една трета, сугестивна функция and taught. Vedic literature and the Upanishads
вянджана, която определя като фундаментал- bear witness to assemblies of experts talking
на специфика на поетичната реч. За разлика about fundamental entities like Brahman, while
от фиксираните, еднозначни смисли в езико- Buddha’s early speeches are brilliant examples
вата теория на мимамса, вянджана позволя- of homiletics. The tradition of scholastic debate
ва едно изказване да съдържа и друг смисъл has been carried on through the centuries and
наред с директно изразения, като единият still enjoys great respect among the Tibetan Bud-
може да бъде дори противоположен на дру- dhists. Other side of skilful linguistic usage is the
гия. Дхвани може да е само един втори про- presence on highly elaborate catalogs of poetic
чит, който се крие под привидното значение figures that have been explored and systematized
на директното изказване, но в по-сложни и in the branches of old Indian aesthetics. Modern
по-комплексни творби дхвани е онзи езиков times which are so focused on cogent and elegant
механизъм, който носи цялото емоционално- speaking can learn a lot from the Indian sources.
4 Авторката – д-р Мирела Лингорска, е възпитаник на специалност „Индология“ в Софийския университет, защитава докторска
степен в Берлинския университет, години наред преподава санскрит в университета в Тюбинген, Германия, от 2009 е лектор по
литература на хинди в университета в Цюрих, Швейцария. – б.р.