Page 110 - Svetilnik_19_2018_001-120

108

Важна особеност за България е, че в някои от които бяха посочени. Техните разно-
повечето случаи тези институции и общно- родни цели и резултати рефлектират върху му-
сти не са организирани от представители на зикалното изкуство, експортирано от Индия
индийската диаспора в България, каквато е или представяно като индийско, и му създават
практиката в много други страни. Основната условия за възприемане в България. В периода
цел на тези общности в български контекст от последните две-три десетилетия започват
е разпространението на културни традиции да се обучават и български творци, които
от интелектуалци и професионалисти силно изучават индийски изпълнителски практики.
впечатлени от индийската култура. Ново явле- С дейността си те също стават посредници на
ние за България са и любителските клубове по нови групи от последователи на индийската
изкуства (в сферата на хоби особено значение култура. Тук ще спомена няколко имена, които
придобиват индийските танци – бхаратанатям, се вписват в тази група: Николай Иванов,
катхак боливуд, наред с множащите се духовни свързван основно с група „Ом“ и нейните
центрове, йога училища и курсове по медита- проекти; Марина Великова, която изучава в
ция). Вече дори се организират детски танцови Делхи традиционно индийско пеене и прави
конкурси, в които има категория “Bolliwood” композиции с елементи от индийска музика;
(например в проведения в Пловдив конкурс изпълнителят на табла Стефан Христов, който
„Дъга от таланти“, 3-5 март 2017). Вече редовно е представител на едно следващо поколение
се организират студентски и ученически пред- музиканти, специално обучени в музикалните
ставления на университетски специалности и
специализирани училища, в които акцентът е Свати Тивари, София 2015
върху индийска драма, музика и танци.
Важен канал за доставяне на индийска
музика са медиите. Огромно е и мястото на
интернет. Тази възможност от своя страна
съдейства за разширяване на интереса на
все по-големи групи от хора към непознати
и традиционно по-малко показвани култури
в България, каквато до преди двадесетина
години беше и индийската. Медиите обуславят
нарастването на мащабите на развлекателната
индустрия и тясната връзка между музика
и танц. Затова представянето на музика от
Индия в България в голяма част е елемент
от синтез с танцово изкуство – традиционно
дворцово и сакрално, фолклорно или в стил
Боливуд. Ще спомена един по-ранен медиен
факт за интереса към индийската култура и
музика в България. Това е малка грамофонна
плоча. Тя е с по една „индийска песен“ на всяка
звукозаписна страна – „Дилруба“ и „Луна“ в
изпълнение на Наргита в съпровод на оркес-
тър с диригент К. Колев. Плочата е издадена
от звукозаписната компания Балкантон (BMK
2846, без дата) и вероятно не единствената
подобна. Такъв тип плочи са били част от
стратегията за записване на чужда музика от
Балкантон в български аранжименти.
Концертите с индийска музика като по-спе-
цифичен формат и репертоар са подготвени от
многото различни по своя характер фактори,