Page 109 - Svetilnik_19_2018_001-120

107

разпространение и възприятие на индийска и в дейности, които привличат вниманието на
музика в България сред много широка пуб- нови последователи към тези движения чрез
лика. В епохата на интернет част от поколе- средствата на музика и танц (Баръмова, 2013).
нието с дълбоки емоционални спомени от Този път е свързан с духовни послания, но и с
някогашните индийски филми (наред с нови усвояване на явления от изкуствата. Пренася-
боливудски последователи) се обединяват чрез нето и разпространението на тези тенденции в
социалните мрежи и активно споделят емо- България започва интензивно от 90-те години
ционалната си привързаност към това кино и на ХХ век. Новите религиозни практики за
музиката в него. България декларират връзката си с музиката и
В кръговете на българските учени също се също съдействат за разпространението й.
проследяват интереси към индийската музика, Друга възможност за съприкосновение с
но не от позициите на изследващите чужда музикално знание от Индия и културата на
култура в контекста на колониална система, Южна Азия в България са музеите и техни-
нито като странен екзотичен феномен. Търсят те сбирки. Сред емблематичните музеи на
се паралели и сравнения с явления близки до София с колекция от индийско изобразител-
родната ни музикална практика. Вниманието но изкуство е Националната галерия (бивша
се насочва в областта на т.нар. неравноделни Национална галерия за чуждестранно изку-
метруми – български и индийски. Музиколо- ство „Людмила Живкова“, „Св. св. Кирил и
гът Стоян Джуджиев е един от първите, които Методий”, а сега позната като „Квадрат 500“).
сравняват особеностите на българските и В нейната експозиция са включени образци
индийските метроритмични модели. Това той на индийска скулптура и миниатюра (Влаева,
прави още при написването на своята дисер- 2008). Те са ценни не само при запознаването
тация в Париж, защитена и публикувана на с индийско изобразително изкуство, но и при
френски през 1931 година (Djoujeff, 1931). В разчитането на музикално знание. Музикални
същия период Димитър Радев включва знание артефакти има и в други музеи и галерии в
за индийската музика в своята първа книга България – в Трявна и Димитровград. В тях
от „Обща история на музиката“ (Радев, 1927). може да се видят музикални инструменти със
В края на ХХ век този интерес се възражда и сакрална функция като тибетските духови
развива по нов начин в българската наука. гялин и дунчен, барабанът дамару, камбанката
Посочените процеси се наслагват, допълват дрилбу и др.
и започват да провокират дълбок интерес към Още един път за опознаване на музикално
различни музикални явления. Създават се изкуство, пренесено от Индия в България са
общности, които се обединяват около позна- културните и образователни политики, кул-
нието и любовта към индийската култура. турните центрове, общностите от почитатели,
Сред тях са любители на музика и танци. организациите и клубовете за приятелство и
По-късно (от 90-те години на ХХ век) те се опознаване на други култури. Техните инци-
обединяват в групи и общества, утвърждават ативи и дейности подготвят публика, която
се концертиращи изпълнители. Така пътищата цени и търси индийското музикалнокултурно
на културата чрез изкуствата, а от 80-те годи- познание. Важно място имат и междуна-
ни на ХХ век и посредством образованието, са родните музикални фестивали, провеждани
основни за достигането на познание за Индия в България. В тези стратегии усилията са
в България. насочени активно към младежката аудитория
В последните две десетилетия ролята на и резултатът е на лице – все повече млади хора
т.нар. нови религиозни / религиозно-философ- се интересуват от индийска култура. Сред
ски движения, свързани с Индия, са още един институциите, които подпомагат разпростра-
от каналите за пренос и експониране на музи- нението на индийска музика наред с Посол-
ка. Много често те се обединяват около един ството на Република Индия в България са
гуру. В техните среди музиката играе същест- създадените специалност „Индология“ към СУ
вена роля за обединяване на общността. Тя се „Св. Климент Охридски“ (1983), Клуб „Прия-
използва активно в празнични събития, в осъ- тели на Индия“ (1991), Индологическа фонда-
ществяване на групови духовни практики, но ция „Изток – Запад“ (1997), а днес и други.