Page 120 - Svetilnik_16_small

118

изразяват възможността й да вижда в миналото,
настоящето и бъдещето като основна характерис-
тика на просветлените същества. Заострените й
зъби и смръщени вежди изразяват гневния аспект
на нейната природа. Косите й са дълги и свободно
разпуснати. Тази характеристика се интерпретира
в индийската тантрическа традиция като знак за
йогини, които култивират психическа топлина,
докато в будизма се приема като символ на „ума,
който е освободен от вкопчване и на потока на
неконцептуалността” . 6
Тялото й е в танцувална поза (санскр.
аrdhaparyahka, букв. „седяща наполовина на
бедрото”), която изразява нейната жизненост и
блажена свобода. Понякога танцът й се опреде-
ля и като див и разрушителен (санскр. tāṇḍava).
Фигурата й е заобиколена от пламъците на огъня
на мъдростта, който се събужда при усъвършенст-
ването на вътрешната йога. Двете й ръце симво-
лизират относителната и абсолютната истина . В
7
дясната си ръка тя държи извит нож, който симво-
лизира силата й да прерязва заблудите, пречките
и вкопчването в аза. Ножът й е с ваджра в горната
си част, което изразява неразрушимата й сила да
премахва негативните емоции и дуалистичните
тира в зависимост от основните концепции в тан- концепции. Той е известен и като „нож на дакини-
трическия будизъм. Тя се изобразява като красива те“ и има извивка в единия край. В лявата си ръка
шестнайсет годишна голa женска фигура с накити тя държи череп, пълен с кръв (санскр. rakta pūrṇa,
и орнаменти от кости. Младежкият й вид е знак за тиб. thod khrang). Кръвта се изобразява като кипя-
овладяването на вътрешната йога (тиб. rtsa rlung), ща течност, която символизира червената женска
която регенерира тялото. Голотата й символизира, Бодхичита, събудена от вътрешния огън. Белият
че тя е „недокосната от опетнения и без бронята цвят на черепа символизира короната на главата,
4
на егото, която да покрива тялото й” . Тялото й където се намира бялата мъжка Бодхичита (пак
е червено на цвят, което се асоциира с кръвта при там: 112).
раждането, менструалната кръв, огъня на духов- Кръвта, която Ваджрайогини поглъща, се
ната трансформация, както и жизнената сила, интерпретира като есенцията на демоничните
която „тече най-силно в женското тяло, осигуря- същества и съответно силата, с която богинята ги
вайки топлина и творческа енергия за създаване побеждава, а именно трансцеденталната мъдрост,
на живот” . Този цвят е знак, че тя изобилства от която осъзнава пустотата. Шоу интерпретира
5
изначалната женска есенция, както и от велика кръвта в този череп като задоволяваща „жаждата
страст (санскр. mahārāga), която трансцендентира на Ваджрайогини за вроденото блаженство, което
обикновената похот. пулсира в сърцевината на всяко същество” (Шоу
Тя е с едно лице, което символизира единна- 2006: 371). Използването на двата атрибута – извит
та природа на всички феномени или пустотата. нож и капала също символизира сливането на
Притежава третото око на мъдростта, което се пустота и блаженство или умели методи. Това
асоциира с Дхармакая, а останалите две очи с
другите тела на Буда: дясното със Самбхогакая 6 Kelsang Gyatso. Vajrayogini. London. 1996, p. 122. – б.а.
7 В будистката традиция съществуват две истини (санскр.
и лявото с Нирманакая. Трите й очи също така dvasatya, тиб. bden pa gnyis) – относителна (санскр.
saṃvṛtisatya, тиб. kun rdzob bden pa) и абсолютна (санскр.
4 Simmer-Brown, J. Dakini’s Warm Breath - The Feminine Principle paramārthasatya, тиб. don dam bden pa). Относителната
in Tibetan Buddhism. Boston & London. 2002, p. 142. – б.а. истина е свързана с начина, по който нещата се проявяват, а
5 Shaw, M. Buddhist Goddesses of India. New Jersey. 2006, p. 361. абсолютната с тяхната истинска или крайна същност. – б.а.
– б.а.