Page 115 - Svetilnik_16_small
P. 115

113

                                                     с духа си хора и съдби, история и културно
                                                     наследство, пейзажи и зверове. Гордее се и
                                                     споделя радостта си от приятелството си с
                                                     Махатма Ганди и Рабиндранат Тагор, защото
                                                     те имат това високо интелектуално ниво, кое-
                                                     то го доближава до лелеяните от душата му
                                                     висоти на Универсалното познание и Красота.
                                                        За петте години в Индия пътешества до
                                                     Бомбай (дн. Мумбай), Калкута (дн. Колката),
                                                     Бенарес (дн. Варанаси), Делхи, Хайдарабад и
                                                     други исторически места в Индия. Изучава
                                                     стенописите в Аджанта и Елора, посещава
                                                     Кашмир, Мисията Рамакришна в Бенарес,
                                                     образователното средище на Рабиндранат Тагор
                                                     в Шантиникетан, храмовете в Удайпур, Тадж
                                                     махал в Агра, Кутуб минар в Делхи, Бидх в Гва-
                                                     лиор. През  април 1934 г. посещава Уадайпур, на
                                                     път за Хималаите и Кашмир, пътува до Маган-
                                                     вади и всичко това му помага да създаде едно от
               По път към центъра на Рьорих в Хималаите   най-монументалните по духовната си енергия и
                     с принцеса Амрит Каур Синх. 1935 г.  замисъл платно „Даридра нараян”, фокусирало
                                                     в себе си стремежите на твореца да види чове-
           Николай Рьорих друга мисия за Индия и той   чеството обединено в едно общо братство.
           я следва по пътя си към него. В своята кни-
           га „Шамбала”, написана през 1926 – 1929 г.,   Борис Георгиев с Девика Рани и Ашок Кумар
           Рьорих публикува текста на писмото/послание
           за Новата 1927 г., с което приветства своите
           сподвижници и последователи,  сред тях е име-
           то и на любимия му ученик, художника Борис
           Георгиев от Варна, чието „ласкаво приближа-
           ване” очаква в Индия. Личностите от цял свят,
           които Рьорих обединява, са се посветили на
           интелектуалния творчески труд и са истински
           посланици на светлината – т.е. на доброто.
              Възможно е точно това чувството на
           добруване, изразено в състрадание, любов и
           вяра, да е дало силен тласък на Борис Георги-
           ев за пътуването му в Индия. През 1932 г. той
           е на 43 години и е достигнал до решителен
           момент в творческата си кариера. Изкуството
           му е получило високите оценки на критиката
           за своята изключителност и майсторство. Са-
           мият той се радва на признанието на публика-
           та. Силно повлиян от Киплинг, от  романа му
           „Ким” в който открива синхронни вибрации с
           факти от своя живот, той успява да преброди
           за пет години надлъж и шир пътища, които го
           носят по бурните води на човешките отно-
           шения с най-обезправените - недокосваемите
           парии, и с вездесъщите брахмани и махара-
           джи. Неуморно изучава, изследва и опознава
   110   111   112   113   114   115   116   117   118   119   120