Page 122 - Svetilnik_16_small

120

край са празни, което символизира пустотата на е безусловно и не може да бъде осъзнато. Непрес-
12
феномените и отсъствието на аз . В някои случаи танно е, защото не може да бъде опетнено или
около дхармодая могат да се видят розови или избегнато” (Симър-Браун 2002: 46). Когато тези
многоцветни венчелистчета, които символизират три качества се обединят във формата на триъгъл-
блаженството. Ваджрайогини може да се види ник, те създават простора на реалността (санскр.
изобразена в центъра на дхармодая или стъпила dharmadhātu, тиб. chos kyi dbyings). Така дхармодая
върху основата му, най-често при изображенията се разглежда като символ на безграничното прос-
на нейния рай Кхечара. транството, както и на пустотата, която поражда
В будисткия тантрически символизъм дхармо- феноменалния свят. Самата Ваджрайогини се
дая се асоциира с космическата утроба и женския възприема в будистката традиция като персони-
полов орган (Инглиш 2002: 52). Като божествена фикация както на космическата утроба, така и на
вагина дхармодая представлява сферата на реал- пустотата.
ността, от която всичко се ражда и умира в не-
престанен кръговрат. Утробата на Ваджрайогини, The Female Image in
изобразена символично чрез този знак, „обхваща
всички светове, поражда и поглъща всички оду- Buddhism of India and
13
шевени и неодушевени неща” . Търман разкрива Tibet
дълбоката философска същност на този символ, Dr Lyudmila Klasanova
чието правилно разбиране може да отключи две-
рите към крайната духовна реализация. Според The female image in the Buddhist tradition of
него, ако този неизчерпаем извор на сътворение е India and Tibet covers divine figures of goddesses and
неправилно разбран, може да се превърне в извор historical women. The Buddhist pantheon of the two
на страдание, тъй като съзнанието, уловено в cultures is characterized by a wide variety of goddesses
отделна идентичност, възприема разнообразието that embody higher metaphysical principles and the
от неща като непреодолим опонент. „Истинският state of Buddha. They are associated with natural
извор на страданието е невежеството и нераз- forces, maternal love, compassion, wisdom, healing,
бирането, а не самата дхармодая вагина. Когато protection, and freedom, and they perform a variety of
постигнете трансцендентална мъдрост, вие functions covering all aspects of human life. Goddesses
излизате от триъгълника на вагината, раждате manifest in different aspects (peaceful, semi-wrathful,
се в света и се радвате на неговото величествено wrathful, passionate, etc.), and they embody spiritual
многообразие като безкрайна игра на блажена- qualities which should be awakened and cultivated in
14
та енергия.” Търман определя дхармодая като the minds of the followers of Buddha’s teachings. Their
източник на абсолютната истина, която разкрива protective and liberating force is summoned through
„най-дълбоката трансцедентална реалност на meditation and ritual practice. They play an important
неделимостта на блаженство и свобода”. role not only in the rituals of the Buddhist tradition,
Трите ъгъла на дхармодая се възприемат във but also in its philosophy, art and literature.
Ваджраяна като трите абсолютни аспекта на One of the most prominent female images in
майката, асоциираща се с пространството, което the Buddhist tradition of the two cultures is that of
представлява източника на реалността. „Майката Vajrayogini. She is considered to be a female Buddha
на всичко съществуващо” е неродена, непреби- and a manifestation of the dakini (Skt. ḍākinī). Dakinis
ваваща и непрестанна. Симър-Браун обяснява are one of the most striking manifestations of the
тези качества по следния начин: „Пространство- nature of the Buddha in female form. In the Buddhist
то е неродено, защото е освободено от всякакви tradition, dakinis are worshiped as incarnations of
дуалности или концепции за съществуване или wisdom who hold the key to the esoteric knowledge of
несъществуване. То не пребивава никъде, защото Vajrayana and reveal the path to true freedom.
12 Beer, R. Handbook of Tibetan Buddhist Symbols. Chicago and
London. 2003, p. 211. – б.а.
13 Shaw, M. Passionate Enlightenment. New Delhi. 1994, p. 362.
– б.а.
14 Thurman. R. Hail to the Vagina.
http://www.lib.uidaho.edu/digital/turning/PDF/Hail%20to%20
the%20Vagina.pdf – б.а.