Page 112 - Svetilnik_16_small
P. 112
110
В Рим той се среща с талантливия ученик
на Рьорих от Санкт Петербург, художника
Борис Георгиев от Варна, вече познат и високо
оценен в Италия. Впечатлението от първия
портрет, който Георгиев рисува на Тагор, е
било толкова вълнуващо за него, че възторг-
нат от таланта му, Тагор го кани в Индия да
преподава в образователното му средище
Вишва Бхарати в Шантиникетан, Бенгал. В
дневника си по този повод Борис Георгиев
пише: „От детинство аз имах стремеж към
пътешествията, но от години насам, особе-
но след като имах щастието да се запозная с
Тагоре в Рим през 1926 г. и да бъда поканен от
него в школата му в Шантинекетан, аз нямах
друга по-силно владееща ме мисъл, станала
до болка осезаема носталгия, от желанието да
посетя на всяка цена Индия – тая вълшебна
тайнствена страна на Изтока”. Борис Георгиев
среща отново Тагор в София.
Другите три потрета, които той прави на
Тагор, са по време на престоя му в Индия
между 1931 и 1935 г. Този от 1932 г. е притежа-
ние на Националната галерия за съвременно
изкуство в Делхи. Това е рисунка с цветни
моливи върху хартия. Вторият е монохро-
мен, в златистата гама на охрата, изпълнен в
характерната авторска живописна техника на
фреско върху дъска с авторска сигнатура на
Борис Георгиев, но не е датиран. Вероятно е
Група садху направен по рисунка, използвана и за гра-
фичен печат, подписана в десния долен ъгъл
художникът Борис Георгиев е Рабиндранат Та- на санскрит от самия Тагор. Третият живо-
гор, отличен с Нобелова награда за поетичния писен портрет – анфас, е в същата изящна
сборник „Гитанджали” през 1913 г. „Вакхиче- живописна техника. Портретите на Тагор
ският дух на Европа – пише Тагор – проникна са показвани от Борис Георгиев във всички
в нашата сдържана, благовъзпитана общест- негови изложби в Германия, Италия, Брази-
веност и ни пробуди към нов живот, изли- лия заедно с портрета на Алберт Айнщайн,
вайки се в сърцата ни, сподавяни от гнета на на Неру и др. Художествените им качества
вековни навици, но жадуващи да се разкрият са оценявани различно, но винаги са били
пред света” (“Моят живот”). Спиралата на свързвани с проникновението във вътрешния
това духовно движение на търсещи, тласка мир и психологията на портретуваната лич-
хората от Индия към Европа и на разочарова- ност. Художествените образи на Рабиндранат
ните от Европа – към духовните богатства на Тагор са в хармонично единство на материя
Индия и изобщо към Изтока. и дух, доведено до формата на висш синтез.
През 1920 г. Николай Рьорих се запознава В тях се чувства едно сакрално присъствие,
в Лондон с Рабиндранат Тагор и след тази което обезсмъртява идеализираната душа на
среща започва да планира своята експеди- великия индиец.
ция на Изток. Тагор пристига в Европа през Когато Борис Георгиев предприема своето
1926 г. с мисия чрез изкуството си да търси първо пътуване към Индия в края на 1931 г., се
близост между Изтока и европейския Запад. оказва на един кораб с Махатма Ганди, който