Page 114 - Svetilnik_16_small

112

новената му дъщеря Вирджиния Джакомети лие и братство между хората.”
в Италия, а другият, в колекцията на Нацио- Критикът на изкуството Джорджо Нур-
налната галерия за съвременно изкуство в джани в своя студия в памет на Борис Георгиев
Делхи. Само надписите на латиница и на хинди пише, че Махатма Ганди е бил силно развъл-
отличават двата портрета. нуван и възхитен от творбите на гениалния
Портретният образ е предаден реалис- художник, а вицекралят на Кралство Велико-
тично, рисунката е детайлно разработена, британия в Индия, Лорд Уелингтън споделя
образът е в пълен профил, с две молитвено с художника, рисувал портрета му, че в един
събрани ръце пред лицето с допрени вър- толкова деликатен момент, като изострянето
хове на пръстите. В паметта на индийския на правителствените репресии срещу парти-
народ Махатма Ганди остава като един от ята Индийски национален конгрес, неговите
големите национални герои. След смъртта картини са единствената морална подкрепа,
му Борис Георгиев е потресен. В едно свое способна да повдигне духа му. Всичко това по-
писмо пише: „Неотдавна почина мой много казва, колко голямо значение има потретното
близък приятел, той притежаваше благород- изкуство на Борис Георгиев както за индийци-
на душа. Моето последно сбогом с него бе те, така и за британците. Десетки са портре-
невероятно трогателно. Последните му думи тите на известни личности, народни лидери и
бяха: „Нашето приятелство не ще прекъсне в обикновенни хора, които Борис Георгиев рису-
другия, по–добър свят, където сега аз отивам”. ва в Индия. Създавайки портрети на големите
Можете ли да си представите как ми повлия личности на ХХ в. Борис Георгиев е убеден, че
вестта за трагичната смърт на моя приятел отвъд изкуството има нещо по-дълбоко, което
Ганди - човекът, който проповядваше ненаси- трябва да се изрази чрез него: „Характерно за
моята етика бе това, че аз не търсех, не се зани-
С Амрит Каур Синх мавах с абстрактни, метафизични проблеми, а
исках да разбера, да почувствувам кои са пъти-
щата, които свързват хората в едно братство, в
едно семейство”.
Странстването му по пътищата на Ин-
дия е дълго и трудно, а желанието му да го
опише в книга, остава несбъднато: „Казват,
че когато едно нещо се желае много силно и
всичките ни мисли са устремени към него, то
се осществява един ден, също както според
евангилието вратите на царството божие се
отварят, ако хлопаме настойчиво с дълбока
вяра. Въпреки тежките времена, които прежи-
вяваме на световно раздрусване на икономи-
ческия строй, когато заедно с милионите из-
немогващи в цял свят безработни и на хората
на изкуството е тежко и горко. Напрягайки
всичката си воля и работейки – напоследък
денонощно, аз можах да осъществя най-по-
сле мечтата си и да съм вече от една година и
половина в страната на страните, да виждам
с очите си нейните чудеса на изкуството, да
съм в съприкосновение с една действителност
на най-голяма бедност, страдания и безотрад-
ност на тая нещастна страна - Майка Индия.”
По-малко от година след първата си среща
с Рабиндранат Тагор в Рим, в навечерието на
1927 г., Борис Георгиев е приел от своя учител