Page 94 - Svetilnik_15_Small

ФОРУМИ
92

Ранобудни младежи посрещат слънчевия изгрев,
докато чакат да влязат в Златния храм

тук няма кофи за боклук. Миризмата е странна,
непривична, но не е чак толкова трудно да свик-
неш с нея. Жегата е навсякъде – нито вентила-
торът, нито климатикът ни спасяват. От нас се
лее пот като из ведро, а по лицата на индийците
не виждам и капчица!?! Пошушнаха ми: „Това
е то, индийското откъсване от материалното!“
Всяка следваща минута ще го виждам все по-
често.
Моето ново учене бе започнало….
До Амритсар пътуваме с влак. … Индий-
ските влакове и гари са цяла отделна сага. За
тях друг път! Сега пред мен са РЕЛИГИИТЕ НА
СЕВЕРНА ИНДИЯ ...
Още с първата дневна светлина пак ме обзе
странно чувство – на не-проумяване, не-раз-
биране. Индиецът сякаш се ражда подвластен
на религията, земното и тленното не го инте-
ресуват. Сигурно затуй живеят по-бедно, но са
по-щастливи от нас?
През следващите дни щях да се убеждавам,
че религията тук е начин на живот, правила
за всекидневно поведение. И чувството им за
лично пространство е съвсем друго – в двора
Сикх ниханг на един храм изведнъж усетих някакво тяло