Page 93 - Svetilnik_15_Small

ТУРИЗЪМ
91

Стъпката…

Ивелина Ватова
15 септември 2013. В София откриват се редят странни гледки – полиция, зад нея –
учебната година. Цял ден съм на път. От шест улични лампи, които осветяват мръсотията
сутринта до около един и половина – два през наоколо, движещите се коли стават като че ли
нощта. Повече съм из въздуха на Евразия, повече, разминават се с мотори и привличат с
отколкото по земята ù. Имам усещането, че факирските умения на шофьорите си из тесните
поемам по нов Път, към нещо ново, което улици; (полу) голи спящи тела – на мъже и
трябва да изуча. Сигурно няма да ми е лесно да момченца – по покривите на ниски постройки,
изкачвам стъпалата по него, но явно тъй трябва. напомнящи ми на нашите гаражи, сглобени от
В крайна сметка никой не ме е карал насила. Аз нещо като панели, спят и по оградите на квар-
сама си го избрах… тална градинка или нещо подобно – в средата
В Делхи пристигаме някъде след полунощ. имаше дърво, малко тревичка и ограда, на която
Поне по разписание. Не знам точно колко е мъж и малко детенце спяха, няма жени. Изоб-
часът. В София оставих часовници, телефони, що в следващите дни ще открия, че въпреки
лаптопи, реших и устоях да не се доближавам невъобразимия шум индийците спят (а може би
до нищо от този род. Исках Индия такава, медитират?!) – в рикшите, ако нямат клиенти; в
каквато е. В раницата ми са само фотоапаратът, колите, ако са спрели; на предгаровия площад,
диктофонът, бележник и книга, много дебела … докато носачите тичат напред-назад с багажа
за Китай, другата страна от този район, която ми; на самия перон, докато се лутам нагоре-на-
много обичам … долу и се опитвам да си пробия път до вагона.
Международно летище „ Индира Ганди“. Тук е място да кажа две думи за нашия индий-
Световно стълпотворение! Ако не си космопо- ски „гуру“ Бадам Синх Ядав – през цялото пъту-
лит, сега му е времето да станеш! … ване се грижеше за нас, обясняваше ни, водеше
Добре дошли в Индия! … ни, разказваше ни и бе вечно усмихнат; да е жив
Срещат ме женски ръце! Светкавица про- и здрав!, без него сигурно трудно бихме се спра-
низа главата ми. Сякаш пред мен се отвори вили … Среднощният уличен пейзаж продъл-
не прозорец, а огромна врата. Някакъв смут жава да реди картините си – празни порутени
пропълзя по тялото ми. Нищо не чувах, нищо сгради, от време на време нещо просветва зад
не виждах. Само ръцете от стената ме теглеха дървените прозорци – има някаква светлинка в
към себе си … Необикновено! Странна топли- тях, автобусът се движи като зомби сред нощта,
на проникна в мен, като че ли съм батерия … боклукът е навсякъде. След ден-два разбрах, че
Космическа енергия! …
Отдъхнах си и се отпуснах…. В изящните Кой казва, че индийките
женски пръсти. Почувствах сигурност и опора. кротко си стояли у дома?
Чак сега видях многоликата тълпа край мен.
Скришом погледнах към ръцете. Зад тях нейде
от стената към мен се въздигна странна забуле-
на женска фигура. Видях само очите и челото ù.
Сякаш слизаше надолу, от небето към земното
поле.
Пътят от летището към града ме приземява.
Особеното е движението. Дори в този час никак
не е малко. И уличното осветление. Даже някой
зад гърба ми промърмори: „Е, колко светлина
имат през нощта!“ Клаксоните рядко се чуват,
но само след часове ще разбера какво значи
„индийски трафик“. Постепенно навлизаме
в Стария Делхи. През прозореца започват да