Page 160 - Svetilnik_13

158

За да бъде разбран от широките ципа на самозадоволяването и пред-
слоеве на индийското население, вижда възстановяването на тради-
Ганди разработва програма, която ционните селски общини с ръчните
се опира на традиционните индий- занаяти и с общинското стопан-
ски ценности и институции. В нея ство, като се ограничи механизира-
той се опитва да прокара мостове ното производство. Така той включ-
от индивидуалното към обществе- ва тъкането като важна част от
ното, от етическото към политиче- своята кампания. Когато призовава
ското. В своите три аспекта – да се подкрепи развитието на зана-
морално-религиозен, политически и ятите в Индия, Ганди се обосновава
икономически – програмата пред- с необходимостта да се осигури
вижда максимално използване на препитание за най-бедните слоеве
Лектория националното“ – облекло, предмети ственото допустимо занимание е
на индийското население: „Когато
собствените ресурси и акцент
всичко наоколо измира от глад, един-
върху символите на „собствено
да нахраня гладните – казва той. – За
на ръчния труд, практики.
народ, който гладува и бездейства,
Програмата на Ганди е неприем-
бог може да се появи единствено във
лива за Тагор от гледна точка на
проповядваното в нея несътрудни-
която ще осигури прехраната. ... Гла-
чество – то е не само в разрез с формата на работа и надница,
неговото мислене, но и с дейност- дът е довод, който тегли Индия към
та му по създаването на междуна- предачното колело.“ Ако за Ганди
родния университет в Шантинике- занаятчийството е универсално
тан, който има за задача да служи средство за премахване на бедност-
на идеята за единството на наро- та в Индия, Тагор е убеден, че то
дите. Той се опасява от разпалва- може само да подпомага целия ком-
нето на национализма в собствена- плекс от промени, които трябва да
та му страна. „Цялостната лич- се въведат в селското стопанство.
ност – пише той – никога не трябва Тагор, както и Ганди, осъзнава, че
да бъде принасяна в жертва на икономическите промени не биха
патриота или дори на моралиста. могли да се осъществят без издига-
За мен човечеството е огромно, нето на съзнанието на населението.
богато и многостранно.“ Той безпрекословно вярва, че пътят
Най-остри са разногласията за постигане на тази цел е просве-
между Ганди и Тагор по въпросите на щението: „Пътят на просвещение-
индийското икономическо развитие то е труден път, но единствено
и преди всичко вижданията им за правилният...“ На друго място Тагор
преодоляването на бедността. И отбелязва: „Аз съм убеден, че когато
двамата изпитват огромно състра- просвещението бъде внедрено в
дание към положението на най-бедни- масите, когато съзнанието на маси-
те слоеве на индийското население те нарасне, много сегашни нещас-
– селяните. Две десетилетия преди тия ще изчезнат сами по себе си.“
появата на Ганди на политическата Ганди твърдо отстоява принци-
сцена Тагор лансира програма за пите на своята програма и се опит-
развитие на селските общини, която ва да се слее с обикновените хора,
се основава на принципите на само- да споделя техните нужди и пробле-
подпомагане и образование. С по- ми. „Ние – отбелязва той, – образова-
мощта на сина си, когото изпраща ните, сме получили образование на
да учи в САЩ, той се опитва да чужд език. Затова нямаме връзка с
организира стопанства по примера народа... Ние не споделяме неговите
на американските ферми, а след стремежи... И това, което вие виж-
пътуването си в СССР – и по приме- дате в действителност, не е недос-
ра на съветските колхози. татък на организация, а липса на
В икономическата част на своя- разбиране между представляващи-
та програма Ганди отстоява прин- те и представляваните.“