Page 161 - Svetilnik_13

159

Тагор сравнява способността на което би довело до отговорност за
Ганди да се слее със своя народ с развитието на Индия и от там и до
делото на Буда: „Той застана на „истинска независимост“.
прага на колибите на хиляди оне- Във възгледите на Тагор и Ганди за
правдани, облечен така както и те. политиката между двамата могат
Той се обърна към тях на техния език да се намерят редица допирни
и тук най-после имаше жива истина, точки.
а не цитати от книги... В отговор на Според Тагор политическата
призива на Ганди Индия отново се власт е чужда на Индия, привнесена
откри за велики дела, също както отвън, затова индийците трябва да
това е станало в предишните вре- построят „свой собствен свят. Ние
мена, когато Буда провъзгласява съп- сме длъжни да го построим – отбе-
реживяването и състраданието лязва той – от самата му основа,
между всички.“ затова сме длъжни да намерим така-
Ганди оценява възможностите ва основа, която би била твърда.“ За
както на пресата, така и на обра- него решението на този въпрос се Лектория
зованието. Той дефинира три основ- състои в постигането преди всичко
ни признака на образователната на духовно единство, което би спло-
система: 1) достъпност за всички; тило различните общности в Индия,
2) полезност във всекидневния предоставяйки им в същото време
живот; 3) свобода от влиянието на възможност да запазят присъщите
което и да било религиозно направ- си особености. Ганди от своя стра-
ление. Що се отнася до резултати- на поставя селската община като
те от образованието, на първо традиционна социална опора на
място той поставя постигането индийското общество и също акцен-
на високо ниво на нравственост; на тира върху необходимостта от
второ – достигане на определено социално единство.
ниво на овладяване на изкуството Един от важните въпроси в тази
човек самостоятелно да печели с връзка е за методите на постигане
труд и да развие „увереност в себе на независимостта. И Тагор, и Ганди
си“ (което предполага умението да отричат революционните пътища
се грижи сам за себе си) и едва на за постигането на тази цел. Ганди
трето място – постигането на се заема със задачата да превърне
определен обем знания (в смисъла на ненасилието в цялостна концепция
книжна ученост) и навици, свързани и да го приложи в широк мащаб. Той
с тях. Усилията му в областта на се опира на принципа, че ние не
образованието се опират на тра- трябва да имаме врагове, а само
дицията, което според него означа- опоненти, които трябва да се
ва връщане към традиционната опитваме да „отклоним от заблуж-
система на образование и възпита- дение чрез търпение и съчувствие“.
ние, в която главното е формиране- Но Тагор в същото време отхвърля
то на нравствени устои в човека, каквито и да било форми на полити-
връщане към родния език като към ческата борба, която той разглеж-
единствено възможното средство да като фактор за развитието на
за обучение, връщане към животвор- разрушителни тенденции и є про-
ните извори на индийската култура. тивопосравя просветителството.
Тагор също не пренебрегва тради- Така може да се обясни широко
цията в това отношение, като коментираният му от изследовате-
основава училището си в Шантини- лите отказ да подкрепи кампания-
кетан по примера на древните гор- та за несътрудничество.
ски школи в Индия. В заключение искам да отбележа,
Така и Ганди, и Тагор, макар и по че възгледите на Р. Тагор и М. Ганди
различни начини, застъпват необхо- отразяват търсенето на баланса
димостта да се повдига нивото на между традициите и модернизация-
съзнание на широките народни маси, та в колониална Индия. Независимо