Page 119 - Svetilnik 24

117

с години, ала в техните очи той си остава едно дание към човешките същества, се проявява с
красиво и невинно момченце. От време на човешки или други близки до възприятията ни
време пастирската общност осъзнава, че това характеристики.
момче е специално, че то е съсъд за върховната Друг основен мотив в този етап от живота
вселенска сила и му отдава дължимата почит. на Кришна са свръхсилите и уменията, които
Това е в синхрон с хиндуистката концепция за проявява още като дете. Често те са свързани
трансценденталния и иманентния бог. Богът със способността му да се избавя от враждеб-
в неговите два основни хипостаса – единият е ни същества, демони и неприятели. Всякакви
безкачественият или безличен/безличностен сили на злото, подтикнати от деспота Камса, се
бог (ниргуна), а другият е личностният/качест- опитват да убият малкото дете. А невинният
вен бог (сагуна). Ниргуна Богът е Абсолютът, и така уязвим и крехък на вид Кришна непре-
Върховната реалност, Изначалието, Безме- къснато разкрива своето върховно превъзход-
рът, който няма образ, нито име, форма или ство. Така с течение на времето се проявява и
по-скоро той е всички образи, всички имена, другото лице на Кришна – това на закрилник
всички форми. Това е т. нар. Брахман. Една на местните, предотвратяващ големи беди.
висша, всеобемаща, всеприсъстваща субстан- Кришна като Гопала (пастир на кравите) е и
ция. Но тя е абстракция. Да обичаш истински, пастир на хората, изпаднали в отчаяние. В
да можеш да се слееш с тази абстракция е висш една такава история богът-момче кара мест-
пилотаж, непосилен за болшинството вярва- ните жители да почитат планината Говардхана
щи. Двете неща взаимно се изключват – като вместо бога на мълниите Индра. Обиден, Ин-
да искаш да побереш океана в чаена лъжичка. дра се разбеснява и праща поройни дъждове,
За да обичаш истински Бога, трябва да можеш за да отнесе селището на краварите. Кришна
да си го въобразиш. Да му придадеш лично отново се намесва, като този път повдига
име и конкретна форма. Затова и личностният планината, разгъва я като своеобразен чадър и
бог приема човешки облик. приютява селяните под нея. Тази сцена е една
В два епизода от митологията на Кришна от най-често изобразяваните в иконографията
героят си позволява да разкрие истинската на божеството.
си същност. Единият път е на бойното поле
пред воина Арджуна. В този момент Арджуна Кришна любовникът
започва да го моли да спре и да върне първо- Кришна като юноша е неотразим с външ-
началния си облик, защото не може да понесе ния си вид. Любимец на всички дами. Метафо-
тежестта от тази вселенска мощ. По същия рата за любовта вече претърпява метаморфо-
начин в една много красива сцена майката на за. Маслото е заменено с дрехи. Кришна вече
Кришна, Яшода, го улавя да пъха кал в устата не чупи гърнета и не краде масло, а отмъква
си. И тя, като всяка майка, се ядосва, смъмря дрехите на пастирките. Но на езика на симво-
го тутакси и му отваря устата, за да извади лите дрехите са обществената маска, онова,
мръсотията. А вътре в нея ủ се разкрива цели- с което прикриваме себе си, своята истинска
ят космос. Вижда Вселената в нейната без- същност. Зад тази маска е неприкрита същ-
форменост, безмереност (ниругна). Тя отскача ност, голото сърце. А то копнее за любовта на
назад, не може да понесе величието, безпре- своя Бог. Кришна е Мохана („Омайник“). Той
делността, космическото Всичко и Нищо. То свири неустоимо със своята флейта и запленя-
я изпълва със страхопочитание. Яшода е за- ва нежния пол.
страшена от това да изгуби ума си. Затова със Нощем Кришна става божественият лю-
силата на своята мáя (майа) или магия мал- бовник. Краварките (гопи) отиват да го търсят,
кият Кришна прави така, че да я заблуди, да я привлечени от чара и магията му. Търсят го, а
накара да забрави за току-що видяното. Само когато най-накрая го съзират, започва техният
така тя би могла да продължи да живее и да любовен танц – рас лийла. Тази любовна игра
изпълнява своята роля на негова майка. Така е същността на пътя на всеотдайната любов
хиндуистите в продължение на векове виждат (бхакти). Рас лийла е метафора за интимност-
своя Бог по два начина – истинската му форма та между божествената/абсолютната душа
е безформената, невъобразимата, но от състра- (Параматма) и индивидуалната/ограничената