Page 135 - Svetilnik_21_2020_book

133

сите му в небесните селения се изчерпат. В колкото мистичното знание, получено по ем-
крайна сметка той умира повторно, поемай- пиричен път. В Мундака упанишад оценява-
ки по обратния път към земята, върху която нето на типовете познание, които трябва да
ще се излее под формата на дъжд. От дъжда овладее човек, за да познае този свят, е още
душата прониква в растенията и покълва по-категорично: „Има два вида знание, които
като ечемик, ориз, боб, трева или дърво. човек трябва да овладее – висше и нисше.
Когато хора и животни поглъщат растенията, Нисшето е Ригведа, Яджурведа, Самаведа,
семето на завърналия се индивид прониква в Атхарваведа, рецитиране, ритуал, граматика,
нова утроба. Ако поведението от предния му етимология, метрика и астрономия. Висше-
живот е било добро, т.е. в унисон със зако- то е това, при което се познава нетленното“
ните на дхарма, той има шанса да се прероди (МунУ 1.1.4–5).
в красива утроба, под което се разбира в Както виждаме, философите от ерата на
утробата на жена с добро потекло. Ако обаче Упанишадите доразвиват засвидетелстве-
поведението му е било в разрез с вселенските ната отпреди това концепция, че човешките
закони, той е обречен да се роди във „воняща действия в ритуален контекст са определя-
утроба“ под формата на куче, прасе или из- щият фактор за съдбата му в задгробния
вънкастов човек (ЧхУ 5.10.7). Тези, които са живот. Те не отричат пътя на предците, не
достойни за „пътя на боговете“, на свой ред го заклеймяват като погрешен, но опреде-
преминават през всички „светли аспекти“ лено считат, че той притежава по-малко
от мирозданието – това са денят, растящата потенциал и в този смисъл не води до пълна
луна, сезоните, при които слънцето се движи реализация.
на север, светът на гръмотевицата, на богове- Карма и насилие
те и накрая душата се установява в слънцето. В основата на разрива деваяджна и атма­
Поелите по „светлия път“ достигат света на яджна е жертвеното насилие. Ритуалното
Брàхман, където се радват на безсмъртие и насилие е една от първостепенните по значе-
вечно блаженство (БАУ 6.2.15–16). ние теми в края на ведическия и през следве-
Какъв е критерият, определящ кой е дос- дическия период. И тук карма има огромна
тоен да поеме по „пътя на предците“ и кой по роля. Терминът, който досега е означавал
„пътя на боговете“? Естествено, точката на ритуално действие, започва да отличава най-
бифуркация е начинът на жертвопринасяне – вече морално-етичните дела като причина за
екстровертният или интровертен подход към бъдещото ти проявление.
ритуала, правещият срещу знаещият, дева­ В текстове като Манусмрити конфликтът
яджна срещу атмаяджна. между новото и старото е особено ясно отли-
МунУ 1.2.9–13: Тези заблудени хора, които чим. Тук амбивалентността към жертвеното
считат жертвоприношението и заслугите за насилие достига връхна точка. В Манусмри­
най-важни, не знаят друга благодат. След ти се регламентира кога човек може и кога
като се насладят [на своите награди] в небес- не може да се храни с месо. Консумирането
ните селения, натрупани от благочествите на животинска плът и отнемането на чужд
дела, те отново влизат в този жалък свят. Но живот са допустими само в случаите, когато
тези от хората, умиротворени и мъдри, които месото е осветено чрез поръсване с вода или
са се посветили на аскеза и вяра и живеят пречистено чрез напева на мантри, когато
от подаяния, се извисяват, свободни от грях е част от ритуала или когато животът на
през портата на слънцето, където живее без- човек е под заплаха. Хората, които се хранят
смъртният, вечен Пуруша. с месо след като са почели боговете или са
Подтекстът на казаното тук е съвсем ясен: били нагостени с него от своите домакини,
старият формат на изпълнение на ведиче- не извършат греховно деяние. Дори напро-
ския ритуал е девалвирал, външната религи- тив отказът им да го сторят би ги впримчил
озна изява е несвъръшена пред вътрешното в мрежа от неблагоприятни прераждания.
преживяване и екстаз. Придържането към „Ако човек, отдаден на ритуала, не се храни
старите ритуали вече не е толкова ефикасно с месо, той ще се преражда като жертвено
средство за постигане на себеосъществяване, животно в продължение на двайсет и едно