Page 67 - Svetilnik_20_WEB_30_08_2018
P. 67

ГОДИШНИНА                    65


              Преди 100 години, през 1918-а излиза за първи път на български език „Бхагавадгита“. След-
           ват поредица от други издания в превод от съвременни езици, както и от санскрит. По повод
           годишнината поместваме откъс от текста в превода на проф. д-р Рама Кришна Каушик,
           гост-лектор (1979-1984) по хинди и санскрит в Софийския университет, с признателност за
           приноса му за развитие на интереса към санскритската книжнина и санскритологията в Бъл-
           гария и с поздрав за 80-ата му годишнина.

                       Из Бхагавадгита               лизаща, света, която цял огрява, а също светли-
                      ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА              ната от луната и от огъня.
                                                        13. В земята като вляза, поддържам всички
              Шри Бхагаван каза:                     същества със мойта сила и подхранвам аз тре-
              1. За смокиня  вечна със корени нагоре и   вите, превърнат в сладък сок.
           клоните надолу се говори. Листата ù са химни, а   14. Преобразен на огъня стомашен, на всич-
           който я познава, на Ведите е познавач.    ки същества телата обитаващ, със прана и апана
              2. Клоните ù се простират нагоре и надо-  свързан, аз смилам всичките храни.
           лу, от свойствата се храни, сетивните обекти   15. Аз обитавам всичките сърца, от мен са
           са нейните филизи, а долу, в света на хората,   паметта и мъдростта или пък тяхното отсъст-
           корените нейни се простират, които действия   вие. Аз съм това, което чрез всички Веди да се
           пораждат.                                 знае трябва. Аз създателят съм на Веданта, на
              3. Неразбираема е формата ù, не се познава   всички Веди познавачът аз съм.
           нито нейното начало, ни края, ни основата —   16. Две души присъстват в този свят — уни-
           смокиня, здраво вкоренена, чийто корени отси-  щожима и неунищожима. Разрушими всички
           чаме със меча силен на непривързаността.   същества са, а неизменната неунищожима се
              4. Да бъде търсен пътя трябва, по който,   нарича.
           щом се тръгне, връщане обратно няма. Тър-    17. Но духът върховен е различен — азът
           си убежище в духа изконен, от който древните   висш се той нарича, проникващ и поддържащ
           енергии излизат.                          трите свята, богът нерушим.
              5. Без гордост и заблуда, надмогнал злото на   18. Понеже аз над разрушимото съм и над
           привързаността, винаги във аза пребиваващ,   неунищожимото съм също — във Ведите и във
           напълно от желания изчистен, от противопо-  света почитан съм като върховен дух.
           ложностите на щастие и на нещастие свободен,   19. Който мен, така незаблуден, познава като
           незаблуденият целта върховна стига.       дух върховен, той, всезнаещ, ме почита с цялото
              6. Нито слънцето там свети, ни луната, ни   си същество, Бхарата.
           огънят. Щом стигне тук, не се завръща никой.   20. Така най-тайната наука, от мен изречена
           Това е моят дом върховен.                 ти беше, о, непорочни; като я знае, на мъдрия
              7. Частичка моя дава душата жива, вечна, на   изпълнени са дълговете всички, о, Бхарата. 1
           живота във света, привлича в себе си стоящите
           в материята сетива, а шестото от тях умът е.   Ом! Тъй в свещената Бхагаватгита Упанишада,
              8. Върховният, когато приема тяло или пък   в науката за Брахма, писанието за йога,
           го напуска, той ги взема и отнася, както вятърът   в разговора между Шри Кришна и Арджуна,
           отнася аромата на цветята.                    завършва петнадесета глава, наречена
              9. В ухото и окото, във кожата, в езика и в     ЙОГА НА ВЪРХОВНИЯ ДУХ.
           носа, а също и в ума е той и се наслаждава на
           обектите на сетивата.                        100 years ago, in 1918 was published the first
              10. Отиващ си, оставащ, наслаждаващ се,   translation in Bulgarian of the “Bhagavadgita”. A
           със свойствата съединен — обърканите него не   number of other followed. On this occasion presented
           съзират, но го виждат мъдреците.          is an excerpt of the 1996 translation by Prof. Dr
              11. Стремящите се йоги него виждат, преби-  Rama Krishna Kaushik, guest-lecturer (1979-1984)
           ваващ в аза, но невежите, дори когато са усърд-  in Hindi and Sanskrit at Sofia University who
           ни, себе си не овладели, не го съзират.   recently turned 80, honouring his contribution to the
              12. Моя, знай, е светлината, от слънцето из-  spread of Sanskrit knowledge in Bulgaria.
           1   Преводът е публикуван в Индийски санскритски първоизточници. Веди, Упанишади, Бхагавадгита. София, 1996 г. Поместеният откъс
            е любезно предоставен от д-р Мона Каушик. – б.р.
   62   63   64   65   66   67   68   69   70   71   72