Page 64 - Svetilnik_20_WEB_30_08_2018

62

Настоящият превод от санскрит на бъл- Катха упанишад
гарски език включва осем от т.нар. „основни“ Упанишадата, позната още като Катхака
(mukhya) или ранни Упанишади, а именно: упанишад (Kāṭhaka upaniṣad), е създадена в
Аитарея упанишад (Aitareya upaniṣad), Кена традицията на Черната Яджурведа в жре-
упанишад (Kena upaniṣad), Катха упанишад чески род, за чийто родоначалник се почита
(Kaṭha upaniṣad), Шветашватара упани- мъдрец на име Катха. Датировката на Упа-
шад (Śvetāśvatara upaniṣad), Иша упанишад нишадата е спорна, но все пак е прието, че
(Ῑśā upaniṣad), Мундака упанишад (Muṇḍaka би трябвало да е създадена не по-късно от V
upaniṣad), Прашна упанишад (Praśna в. пр.Хр. Първата, вероятно по-древна част
upaniṣad) и Мандукя упанишад (Māṇḍūkya предава знанието за същността на атмáн
upaniṣad). Те са определени като „основни“ в (атмавидя, ātmavidyā́). Втората разгръща
Муктика упанишад (Muktikā upaniṣad), по- темата за кармичната предопределеност на
следната от канонизираните 108 Упанишади. човешкото съществуване, смъртта и прераж-
Включените в настоящото издание осем дането. Катха упанишад се разглежда също
текста представят традицията на създаване като една от първите теистични Упанишади с
на Упанишади в рамките на четирите Веди: провишнуитска насоченост.
Ригведа, Самаведа, Яджурведа и Атхарваведа. Шветашватара упанишад
Това е и критерият, съобразно който са под- Относително късен текст, свързван тради-
редени в сборника. Той частично съвпада с ционно с Черната Яджурведа и с един от най-
хронологическата им последователност, коя- старите жречески родове, известен като Таи-
то така или иначе и до днес е спорна и в зна- ттирия. Счита се, че трябва да е бил създаден
чителна степен условна, особено като се има в периода V–IV в. пр.Хр. или приблизително
предвид, че става въпрос за текстове, които век по-рано.
са битували в оригиналния си културен кон- Духовният учител, на когото се припис-
текст устно и записването им се е случило ва авторството на идеите, изложени в Упа-
може би векове по-късно. нишадата, е някой си Шветашватара (букв.
Аитарея упанишад „имащ бяло муле“), оттук и названието на
Счита се за част от традицията на Ригведа. текста. Според коментара на Шанкара Анан-
Датира се приблизително ок. VI‒V в. пр.Хр. да името на автора трябва да се тълкува като
Създател на жреческия род на аитареите и метафора на пречистените сетива на инди-
„автор“ на текста съгласно преданието е мъ- вида – śveta (букв. „бял“, „светъл“), но мета-
дрец на име Махидаса Аитарея. форично – „чист“, „пречистен“ и aśva (букв.
Като относително ранен образец на ве- „кон“, „жребец“), но метафорично – название
дическата култура Аитарея упанишад дава на сетивата (индрия, indriya). Упанишада-
възможност да се проследи началният етап в та изказва теистичната доктрина за единния
развитието на ученията за атмáн и брáхман, личностен бог (Ишвара), наричан в текста
за сътворението на Вселената, за раждането Рудра, основен епитет на Шива, и се счита
и прераждането на индивида. за един от най-емблематичните и основопо-
Кена упанишад лагащи прошиваитски текстове. Осезаемо в
Текстът е създаден в традицията на Сама- текста е влиянието на някои идеи, издържани
веда. Що се отнася до датировката на текста, в духа на санкхя, която разбира се, е все още
общоприето е становището, че той е предбу- в процес на развитие и систематизиране в
дистки. епохата на ранните Упанишади и достига от-
Заглавието на текста е производно от въ- носителната си завършеност в Санкхякарика
просителното местоимение „кой“ (kaḥ) в тво- (Sāṃkhyakārikā) на Ишваракришна (вероятно
рителен падеж (kena), означаващо „от кого/ ок. IV в.).
какво“, „посредством кого/какво“, „с кого/ Иша упанишад
какво“. Състои се от четири части, които раз- Подобно на Шветашватара упанишад,
криват непознаваемата и неизразима същ- Иша упанишад е един от най-важните теис-
ност на трансцендентната абсолютна първоп- тични текстове в корпуса на Упанишадите.
ричина на съществуването – брáхман. Показателен за значимостта, която й се при-