Page 47 - Svetilnik_19_2018_001-120
P. 47
45
място в света днес. Той също така очерта като Александър Петров, ИФТТ – БАН, „Бълга-
традиционни области на интерес в бълга- ро-индийско сътрудничество в областта на
ро-индийското академично сътрудничество течните кристали“; чл.-кор. проф. дфн Георги
„сферата на нанотехнологиите, физика на Младенов, ИЕ – БАН, „Научно сътрудничест-
материалите, лазерните науки, космическите во между България и Индия в областта на
изследвания, слънчевата енергия, биотехноло- електрониката“; доц. д-р Миглена Николае-
гиите“. ва-Димитрова, ЦЛСЕНЕИ – БАН, „България
От Посолство на Р Индия в България, при- и Индия – съвместни инициативи във ВЕИ“;
ветствени думи отправи г-н П. Субхаш Наир, проф. д-р Христо Куманов, ДКЦ „Алексан-
шарже д’афер, който подчерта, че работещите дровска“, д-р Ив. Николов, „Аюрведа шанс“
толкова добре заедно учени от Индия и Бълга- ЕООД, „Уролитиазата и препаратът „Цистон“
рия допринасят за развитието на двустранните от Himalaya Drug, Индия“.
отношения. В Панел 2 с модератор проф. дфн Татяна
Проф. д-р Мария Стойчева, функциона- Евтимова, СУ: проф. дфн Нако Стефанов, СУ,
лен ректор на Софийския университет „Св. „Социално-икономическо развитие на Индия
Климент Охридски“, прочете поздравителен от древността до наши дни – кратък преглед“;
адрес от ректора на СУ, в който той откроява докторант Ивелина Ватова, СУ, „Индия избира
ролята на Софийския университет като център своя идентичност за 21 век. Аксеологематичен
за изучаване на индийски езици и култура в анализ на общите избори от 2014 г.“; докторант
България, както и това, че много от възпи- Пролетина Робова, СУ, „Кои са будистките
таниците на СУ „работят като компетентни дарди в Ладакх: Към проблема за етническото
специалисти в дипломатически мисии по определяне на индоарийската общност брог-
света, в правителствени и неправителствени па“; ас. Боряна Камова, СУ, „Занятието като
институции, в наши и международни култур- варнов определител в Древна Индия“.
ни и научни учреждения, в престижни универ- В Панел 3 с модератор Боряна Камова: доц.
ситети из цяла Европа и отвъд океана“. Проф. д-р Кристина Попова, гл.ас. д-р Нурие Му-
Стойчева приветства и от свое име форума ратова, ЮУ„Неофит Рилски“ – Благоевград,
като отбеляза, че индолозите в СУ проявяват „Един интересен поглед от Индия към Балка-
изключителна отдаденост и заразяват околни- ните. Пътните впечатления на Абдуррахман
те с ентусиазма си и с интереса към въпросите, Сеохарви от 1913 г.“; Тодор Ялъмов, Клуб
по които работят. „Приятели на Рьорих“, „България, Индия и
Председателят на Клуб „Приятели на Ин- семейство Рьорих“; доц. д-р Виолина Атанасо-
дия“ Даниела Кънева, която като журналист от ва, ИИИ – БАН, „Индо-българските дружества
дълги години отразява Индия за Българската за приятелство като инструмент на политиката
национална телевизия, включително научното на България в Индия (50те – 80те години на
сътрудничество, изтъкна, че Клуб „Приятели XX век)“; д-р Галя Господинова, НА – БАН, д-р
на Индия“ организира конференцията заедно с Мона Каушик, СУ, „Сведения за дейността на
БАН и Софийския университет тъй като те са индийските учени работили в България през
два духовни оазиса на знанието, и изрази на- 70-те и 80-те години на XX век (по данни от
дежда, че академичното сътрудничество между НА – БАН, фонд 163, оп. 3)“.
България и Индия ще върви все така в крак В Панел 4 с модератор доц. д-р Галина Русе-
с най-авангардните промени, които стават в ва-Соколова, СУ: проф. д-р Милена Братоева,
Индия и към които нашите учени партнират СУ, „Свещеният звук OM в съзерцателната
много успешно. сотериология на Прашна упанишад“; доц.
Откриването завърши със слово на акад. д-р Гергана Русева, СУ, „Пранá в Атхарваве-
Никола Съботинов на тема „Развитие на нов да: развитие на екологичния аспект на аза“;
етап в българо-индийското научно сътрудни- докторант Александър Богданов, СУ, „Зорите
чество“. крави в космогонията на Ригведа“; докторант
В конференцията взеха участие: Николай Янков, СУ, „Доктрината за ахимса и
В Панел 1 с модератор акад. проф. д.физ.н ведическата яджна – има ли пресечна точка?“;
Никола Съботинов, БАН: акад. проф. д.физ.н докторант Мария Карагьозова, СУ, „Творящата